Решение № 12271 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2015 г.

Решение № 12271 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4410/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глада дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 262 от 13 февруари 2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2439/2014 г. С него се отменя решение № РД-238/05.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане № К-20846/25.04.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО - гр. Пловдив постановяващо Владимир Стоянов Стоев да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.06.2013 г. до 22.07.2013 г. в размер на 347.65 лева ведно със законната лихва в размер на 27.72 лева, считано от датата на неправомерно получено обезщетение до датата на разпореждането- 25.04.2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Владимир Стоянов Стоев чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Владимир Стоянов Стоев против цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се оставя без уважение жалбата му срещу цитираното разпореждане с което е постановено връщане на недобросъвестно получени суми представляващи обезщетение за отглеждане на малко дете в процесния период 14.06.2013 г. - 22.07.2013 г. ведно с лихви. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка и събраните в хода на съдебното производство и е безспорно между страните, че жалбоподателят Владимир Стоев е получил обезщетение за отглеждане на малко дете включително и в процесния период. Установено е, че със заповед на изпълнителния директор № 353/14.06.2013 г. осигурителят и работодател "Градски транспорт - Пловдив" АД е прекратил трудовото правоотношение със Стоев. Установено е, че тази заповед не е била връчена на Стоев, но въпреки това при липса на декларация по чл. 14, ал. 1 от НИИПОДОО за промяна на обстоятелствата от Стоев в ТП на НОИ на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е разпоредено връщане на недобросъвестно получено обезщетение от него на основание приложената заповед за прекратяване на трудовото правоотошение с него. При спорния правен въпрос за добросъвестността на Стоев съдът е приел, че същият като не е знаел за прекратеното трудово правоотношение не следва ат него да се изисква и подаване на декларация за това обстоятелство поради което поведението му следва да се приеме за добросъвестно а решението и разпореждането като постановени в нарушение на материалния закон са отменени. Решение е правилно. Спорен е въпросът по приложението на материалния закон като в касационната жалба се поддържа довод, че Стоев е задължен да подаде декларация за промяна на обстоятелствата и като не е направил това е недобросъвестен при получаване на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата които са ги получили ведно с лихвата по чл. 113. В настоящият случай се установява по безспорен начин, че прекратяването на трудовото правоотношение не е било известно на Стоев тъй като заповедта не му е била връчена и не е бил уведомен за нея, няма писмени доказателства за това, а и не се установява по друг начин с други доказателства. Поради това прекратяването на трудовото правоотношение като факт със съществени за спора правни последици не е бил установен от административният орган. Поради това няма задължение за Стоев да декларира това обстоятелство пред ТП на НОИ Пловдив тъй като не е бил известен за него. Знанието за това обстоятелство и волята да го декларира или укрие от ТП на НОИ чрез подаване или не на декларация за него е в основата на квалификацията на поведението му като добросъвестно или не. В настоящият случай съдът правилно е приел, че решението и разпореждането са незаконосъобразни. В тежест на административния орган - чл. 36 АПК е да събере служебно доказателствата от значение за решаване на случая след като се изяснят фактите и обстоятелствата и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации - чл. 35 АПК. Въпреки данните оборващи фактическите и правни констатации на органа същият е извел неверен правен извод, поради което е издадено незаконосъобразно решение и разпореждане и същите правилно са отменени от съда с обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева- възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение