Решение № 362 от 28.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1148/2013 г.

Решение № 362 от 28.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1148/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъдената М. Ф. Г. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени влязлата в сила присъда № 1123/17.ХI.2011 г. по нохд 1542/2009 г. на РС-Петрич с доводи за нарушения на процесуалните правила - обвинителният акт не отговаря на чл. 246, ал. 2 от НПК; за нарушение на материалния закон - липсват и данни подсъдимата да се е разпоредила с инкриминираната сума в свой или чужд интерес; за явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилна квалификация - касае се до маловажен случай. Искането е да се отмени присъдата и подсъдимата Г. да бъде оправдана.. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон; не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. С влязлата в сила на 12.IV.2013 г. присъда № 1123/17.ХI.2011 г. по нохд 1542/2009 г. на РС-Петрич М. Ф. Г. е призната за виновна и осъдена по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че през периода 16.VIII - 15.IХ.2006 г. в района на Граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП) З. на ГКПП-З., [община] в качеството на длъжностно лице - главен инспектор в сектор Гранична инспекция на ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК) З., отдел "ГИВКК" при Регионална ветеринарномедицинска служба (Р.)-Благоевград, при продължавано престъпление присвоила чужди пари на стойност 72 лв., собственост на Национална ветеринарномедицинска служба (Н.), поверени й в това качество да пази и отчита. С решение № 1433/12.IV.2013 г. по внохд № 422/2012 г. на ОС-Благоевград по повод въззивна жалба от подсъдимата М. Ф. Г. със същите оплаквания и възражения присъдата е потвърдена Искането за възобновяване е от лице с такова право, постъпило е в законния 6-месечен срок - на 15.V.2013 г., така че е допустимо. То обаче е неоснователно. Както е посочено по-горе, доводите на осъдената са поддържани и пред първата, и пред въззивната инстанция. Обсъдени са внимателно и са посочени основанията, поради които не са приети за основателни. Изводите, че обвинителния акт не противоречи с нормата по чл. 246 от НПК са обосновани и законосъобразни - фактите по обвинението дават основание за правната квалификация на деянието на М. Г. Събраните доказателства са достатъчно и разкриват обективната истина - че осъдената Г. е длъжностно лице и в това качество е събирала таксите за дезинфекция, а сумите от това е следвало да отчита по втория и третия екземпляр под индиго на издадената квитанция в пълен размер пред Н.; вместо това по конкретно посочените квитанции тя отчитала по-малката сума от вписаната в оригинала от тази по индиго-копията. Размерът на разликата е установен и не се оспорва - 72 лв. При тези факти възприетата правна квалификация - престъплението е присвояване по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилни са и съображенията, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 204 от НК. Към тях няма какво да се добави. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание - то е в размер, близък до минимума на санкцията и вида на наказанието, не са наложени и предвидените кумулативно наказания. Няма основания за извод, че то не съответства на извършеното от подсъдимата престъпление. По тези съображения и аргумент за обратното по чл. 425 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав