Решение № 2061 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 312/2011 г.

Решение № 2061 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 312/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Пенков от гр. Пловдив против Решение № 1373/22.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1485/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1399/2010 от 23.01.2010 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иван Георгиев Пенков от гр. Пловдив срещу Заповед № 1399/2010 от 23.01.2010 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, Административен съд гр. Пловдив е изтъкнал в мотивите си, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП . По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба" на водач, който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП . Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно извършеното от водача движение със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява, сигнализирани с пътен знак; не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП . Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице и твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила за установяване на административни нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,