Решение № 2894 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2015 г.

Решение № 2894 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева ЗДДФЛ Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 991 от 30.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3689/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдът необосновано е кредитирал представения договор за заем и въз основа на него е приел, че получените суми по банковата сметка на ревизираното лице не представляват негов облагаем доход. Сочи, че по аргумент от чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ тези суми следва да се квалифицират като доход от други източници, който като подлежащ на облагане, формира данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -Славчо Георгиев Коев, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 081301497/15.07.2014 г., издаден от орани по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 640/30.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който за Славчо Георгиев Коев от с. Поп Григорово, Област Добрич е установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 93 195.84 лв. и са начислени лихви за забава, възлизащи на сумата от 64 476.54 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионнното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК при констатация за обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Наличието му е обосновано със събраните доказателства за постъпили през процесния данъчен период по банковата сметка на ревизираното лице суми от Абрахам Схриер, чрез Якобс Гаакер, чиято левова равностойност възлиза общо на 391 166 лв. За установяване на основанието за преводите ревизираното лице е представило договор за заем за инвестиция в недвижим имот и строителство от 10.08.2007 г., сключен с Абрахам Схриер, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на Славчо Коев сумата от 312 00 евро за придобиване и построяване на недвижим имот. Уговорено е, че заемът следва да бъде върнат до 31.12.2015 г. Съобразно споразумение, сключено между Абрахам Схриер и Якобс Гаакер, първият следва да преведе на втория обща сума от 312 000 евро, а вторият да я прехвърли от собствената си банкова сметка на ревизираното лице. С последващ договор от 16.09.2009 г., Абрахам Схриер е "опростил" на Славчо Коев задължението по договора за заем от 10.08.2007 г. в размер на 312 000 евро. От получените отговори от данъчната администрация на Белгия и Холандия при извършен обмен на информация ревизиращите са установили, че Абрахам Схриер живее в България и е съпруг на дъщерята на ревизираното лице. Банковата сметка, от която са превеждани сумите, е на Якобс Гаакер, който по молба на Схриер е осъществявал преводите. Посочено е също, че според обясненията на Схриер, същият е получил сумите от Петерс Антониус. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че представеният договор за заем няма достоверна дата и не следва да бъде кредитиран. Съпоставяйки приходите и разходите на лицето за процесния данъчен период ревизиращите не са установили недостиг, но са счели, че получените по банков път суми са укрити доходи с неустановен произход, които формират данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, възлизаща на сумата от 391 166 лв., върху който дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 93 195.84 лв. В хода на съдебното производство като свидетел е разпитана Мила Шриер - дъщеря на ревизираното лице и съпруга на Абрахам Схриер, чиито показания решаващият състав е обсъдил, но е преценил като неотносими. Той е приел, че представеният договор за заем установява основанието за осъществените банкови преводи. Счел е, че банковите извлечения доказват с обвързваща доказателствена сила основанието за получаването на сумите и след като в тях е посочено "изплащане на заем", то в тежест на органа по приходите е да опровергае верността им. В обобщение съдът е приел, че получените от ревизираното лице суми са му предоставени в заем и незаконосъобразно те са квалифицирани от ревизиращите като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал представения договор за заем от 10.08.2007 г. без да го съпостави с останалите доказателства по делото. В случая спорът се концентрира върху въпроса дали постъпилите по банковата сметка на ревизираното лице суми представляват негов облагаем доход или получен заем. Действително, по дефиниция, договорът за заем е неформален и реален, но при установеност на получаването на сумите, решаващият състав е следвало да анализира основанието за преводите. Противно на приетото от съда, представените банкови нареждания не са ползват с обвързваща материална доказателствена сила досежно вписаното в тях основание за плащане, тъй като в тази му част то не отразява изявление на длъжностно лице в кръга на службата му за извършени пред него действия. Основанието за плащане се посочва от вносителя на сумите и именно неговото изявление се отразява в банковото нареждане, поради което в тази му част то притежава доказателствената сила на частен документ. Неправилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че опровергаването на верността на съдържанието на банковото нареждане по отношение на посоченото основание за плащане е в тежест на органа по приходите. Установяването на възникнало заемно правоотношение между ревизираното лице и Абрахам Схриер е положителен факт, от който Славчо Коев би черпил изгодни за себе си правни последици, поради което именно той следва да го установи главно и пълно. Съвкупният анализ на ангажираните доказателства обаче сочи, че това не е сторено. Съпоставката между датите на преобладаващата част от банковите преводи и датата на сключване на договора обосновава извод, че насрещно съгласие за заемно правоотношение е постигнато в по - късен момент от плащанията. Същевременно, в договора е посочено, че той е сключен в Белгия, а в хода на ревизионното производство е установено, че към тази дата Абрахам Схриер е бил в България. При тези несъответствия и последващото "опрощаване" на заема от кредитора, осъществено почти 6 години преди уговорения падеж на задължението за връщане, първоинстанционният съд необосновано е приел, че договорът за заем има достоверна дата и установява, че сумите са получени от ревизираното лице в заем. Такъв извод не следва нито от обясненията на Абрахам Схриер и Якобс Гаакер, нито от показанията на Мила Шриер, предвид тяхната заинтересованост в качеството им на роднини на ревизираното лице. По аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, на датите, на които е заверена сметката на Славчо Коев с установените суми, същият е придобил доходи с неустановен произход. Не е спорно, че тези доходи не са декларирани от лицето и са изтеглени от него през същия данъчен период, поради което правилно са квалифицирани от приходните органи като укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Констатираното обстоятелство се подкрепя от събраните доказателства, с оглед на което законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При формирането на данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК органите по приходите са отчели размерът на парични средства с неустановен произход, в резултат на което правилно са приели, че те представляват облагаем доход от друг източник и подлежат на облагане с данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ /в редакцията към 2007 г./ в установения с РА размер. Като е приел друго и е отменил РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 8 199.44 лв. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение ОТМЕНЯ Решение № 991 от 30.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3689/2014 г. по описа на Административен съд - Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Славчо Георгиев Коев от с. Поп Григорово, Област Добрич срещу Ревизионен акт /РА/ № 081301497/15.07.2014 г., издаден от орани по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 640/30.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Славчо Георгиев Коев от с. Поп Григорово, Област Добрич да заплати на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 8 199.44 лв. /осем хиляди сто деветдесет и девет лв. 0.44 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.