Решение № 12853 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2016 г.

Решение № 12853 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от гр. А., обл. П., срещу решение № 1073 от 25.05.2016 г. по адм. дело № 99 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-144 от 17.12.2015 г. на Ръководителя на ТП на НОИ, гр. П. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 115, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - П. е решение № 2153-15-144 от 17.12.2015 г. на Ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № РС - 4 - 15-00081196 от 11.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което А. П. П. от гр. А. е задължен да възстанови сума с общ размер 7003 лв., представляваща неправилно изплатени пенсии за периода 01.02.2008 г. - 31.07.2015 г. на неговия баща П. А. П., обявен за починал на 21.01.2008 г., съгласно решение от 09.06.2015 г. по гр. д. № 199/2015 г. на Асеновградския районен съд. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - П. законосъобразно е приел, че А. П. П. като единствен наследник на починалия си баща дължи възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии след смъртта на неговия наследодател, настъпила на 21.01.2008 г. Съдът се е позовал на факта, че средствата за пенсии, превеждани по банковата сметка на П. А. П., са теглени регулярно от банкомат до 07.05.2012 г., когато е изтекъл срокът на валидност на дебитната карта на пенсионера. Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което наследниците дължат връщане на получените от ДОО суми без правно основание. Задължението за връщане на сумите е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащането им, а това е датата на съдебното решение, с което е обявена смъртта на пенсионера. Решението е обосновано и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, която предвижда, че вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 114, ал. 4 от КСО, в която се дължат суми за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице. Задължени лица за възстановяване на сумите са наследниците или третите лица, които са ги получили. Смъртта на правоимащото лице П. А. П. е обявена по реда на чл. 14 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) с решение на Асеновградския районен съд от 09.06.2015 г. Прието е, че смъртта е настъпила на 21.01.2008 г., но до датата на обявяването й със съдебно решение лицето е било считано за живо, т. е. за носител на права и задължения. Съгласно чл. 17 от ЗЛС правните последици, които произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното решение за обявяването й. С оглед приложимата правна уредба правилно първоинстанционният административен съд е приел, че петгодишният давностен срок е започнал да тече от датата на обявяването на смъртта, поради което възражението за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО е неоснователно. Правилно в тази връзка съдът се е позовал и на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, по някои въпроси за неоснователното обогатяване. Изплащането на пенсиите на основание, което е отпаднало с обратна сила, поражда задължение за връщане на получените суми от третото лице, като давността започва да тече от отпадането на основанието по силата на съдебно решение от 09.06.2015 г. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,