Решение № 133 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2015 г.

Решение № 133 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 10/19.01.2015 г. по гр. д. № 697/2014 г. на Добрички окръжен съд, потвърждаващо решение № 88/21.07.2014 г. по гр. д. № 717/2013 г. на РС - Каварна, с което са отхвърлени исковете на [фирма] за ревандикация на 80 кв. м. от имота на ответниците М. Н. А., В. И. И., П. С. А. и О. Т. А., както и за премахване на масивна ограда между двата имота. Жалбата е подадена от ищеца [фирма], който оспорва решението на съда да не разглежда доводите му за наличие на грешка в кадастралната карта и изразеното становище, че тази грешка трябва да се установи в отделно производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос дали това становище на въззивния съд е правилно. С т. 4 на ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът за ревандикация е допустим и може да бъде уважен дори и спорната част да е заснета неправилно и не е необходимо да се провежда предварително административна процедура за поправяне на грешки в кадастралната карта или пък да се води иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - т. е. допустимо е в производството по иска за собственост съдът да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В мотивите към тълкувателното решение се посочва и как следва да процедира съдът при такова съединяване на исканията и с какъв диспозитив следва да се произнесе. При наличието на така приетото тълкувателно решение, с което се дава отговор и на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че се излагат твърдения, които сочат за наличието на грешка в кадастралната карта при отразяване общата граница между двата съседни имота. Съответно на тези твърдения е и искането да се съобрази вярната имотна граница при разглеждане на иска за собственост. Тъй като нито една инстанция не се е произнесла по тези твърдения, а въззивният съд освен това изрично е приел, че не дължи такова произнасяне, това налага делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанциония съд, който да квалифицира правилно предмета на спора и въз основа на събраните доказателства или допълнително представени такива да постанови решение в смисъла на указанията, дадени в ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Обусловено от изхода на спора относно вярната имотна граница и от иска по чл. 108 ЗС е и произнасянето и по иска по чл. 109 ЗС, поради което и в тази част делото следва да се върне за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение