Решение № 718 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2009 г.

Решение № 718 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба на С. М. Д. чрез адв. М. Д. от АК- В. за допълване на решение № 297 от 16.04.2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено по гр. дело № 1223/09 г. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решение от 7.06.04 г. по гр. дело № 212/04 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по молбата К. Б. М. чрез пълномощник адв. Т.. счита, че решението да бъде допълнено в частта, в която ВКС не се е произнесъл, като молбата за отмяна на решението от 7.06.04 г. по гр. дело № 212/04 г. следва да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски. Ответницата З. М. М. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В разглеждания случай съдът в настоящия състав, макар и да е изложил мотиви, е пропуснал да се произнесе по искането на молителя С. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решението от 7.06.04 г. по гр. дело № 212/04 г. на Варненския окръжен съд. В диспозитива на решението се е произнесъл само по искането за отмяна на решението от 28.04.06 г. по гр. дело № 7294/03 г. на Варненския районен съд. Налице са предпоставките на визираната законова разпоредба за допълване на решението в следния смисъл: С решение от 7.06.04 г. по гр. дело № 212/04 г. Варненският окръжен съд е обявил за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който З. Д. Д. се е задължила да продаде на дъщеря си З. М. М. недвижим имот в гр. В., ул. "К. " № . до размера на 1/3 ид. част за сумата 5000 лв при условие, че К. Б. М. и З. М. М. заплатят на С. М. Д. сумата от 1166.66 лв в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на основание чл. 297, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят се позовава на присъда от 15.02.06 г. по нохд № 6184/05 г. на ВРС, с която ответницата по делото З. М. е призната за виновна в това, че на 15.07.03 г. в гр. В. е станала причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ-нот. акт № 4/03 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. "К. " № ., и за това, че съзнателно се е ползвала от неистински официален документ, както и на решение № 132/28.05.08 г. по внохд № 468/08 г. на ВОС, с което същата е призната за виновна в това, че на 15.07.03 г. в гр. В. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на нотариално заверено пълномощно № 7539/17.04.03 г. е въвела в заблуждение длъжностни лица в П. банка кл. В. и Д. -кл. В. и с това е причинила на брат си С. Д. имотна вреда в размер на 2 839.95 лв. В случая липсва изискваната по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК връзка между престъпното деяние и решаването на делото. Установените по надлежния ред извършени от ответницата З. М. престъпления не са предопределили изхода на спора по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което молбата за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна. Ето защо настоящият състав приема, че следва да допълни диспозитива на решението си от 16.04.10 г. с което са оставени без уважение молбите за отмяна от 6.04.09 г. и от 22.05.09 г. на С. М. Д. на ред 6 след израза "решение от 28.04.06 г. по гр. дело № 7294/03 г. на Варненския районен съд" се впише "и на решение от 7.06.04 г. по гр. дело № 212/04 г. на Варненския окръжен съд". На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата К. М. направените за това производство разноски в размер на 300 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 250, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, IV г. о.