Решение № 569 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2012 г.

ВАСVI отделение14.01.2013 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1269/01.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2634/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. ОСЪЖДА Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пловдив да заплати на Нели Тончева Георгиева, действаща като ЕТ "Д-р Нели Георгиева - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" - гр. Пловдив, ул. "Стефан Стамболов" № 50, сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 569 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив против решение № 1269/01.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2634/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 358/08.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1348/16.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Нели Тончева Георгиева, действаща като ЕТ "Д-р Нели Георгиева - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" - гр. Пловдив, представлявана от пълномощника адв. Станислав Станев, оспорва жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 358/08.08.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 1348/16.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е постановено събиране от Нели Тончева Георгиева, действаща като ЕТ "Д-р Нели Георгиева - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" - гр. Пловдив, на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 02/03.06.2011 г. в размер общо на 2277,49 лв., от които 1994,99 лв. главница и 282,50 лв. лихви за забава до дата 02.06.2011 г., на основание чл. 110, ал. 3 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането неправилно е задължено за възстановяване на посочената сума предприятието на едноличния търговец, след като същото не е направило разходи за ДОО, а сумата е получена от самоосигуряващото се физическо лице. Наред с това съдът е приел, че не е налице основание за възстановяване на сумата, тъй като през периода, през който самоосигуряващото се лице Нели Георгиева е получавала парично обезщетение за бременност и раждане не е осъществявала трудова дейност като едноличен търговец. Съдът е изложил, че през посочения период дейността на предприятието на едноличния търговец е осъществявана от наети по трудов договор лица, а не от жалбоподателката. При прекъсване на дейността на самоосигуряващото се лице поради бременност и раждане не е необходимо подаване на декларация съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според съда, неправилно административният орган е приел, че в случая, след като дейността на предприятието на ЕТ е продължила, за да се приеме, че трудовата дейност на Нели Георгиева като ЕТ е прекратена, е следвало да бъде учредена прокура на едноличния търговец. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Нели Тончева Георгиева е упражнявала дейност като ЕТ "Д-р Нели Георгиева - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина"; същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице, включително за риска общо заболяване и майчинство и е внасяла съответните осигурителни вноски. Към датата на раждане на детето й Антон Николаев Гешев - 12.02.2010 г., е имала 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска общо заболяване и майчинство, съгласно изискването по чл. 48а КСО. За периода 03.05.2010 г. - 10.01.2011 г. Нели Георгиева е получила обезщетение за бременност и раждане в размер общо на 1994,99 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че през периода, през който е получавала паричното обезщетение Нели Георгиева не е осъществявала трудова дейност като едноличен търговец. Търговската дейност на предприятието на ЕТ "Д-р Нели Георгиева - амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина" не е прекратена, но тя е осъществявана от медицински специалисти, които са били наети по трудови договори, като това обстоятелство по същество не се оспорва от административния орган и е отразено като констатация в ревизионния акт за начет. По делото са представени съответните трудови договори, заповеди за прекратяването им, длъжностна характеристика. По делото няма доказателства, че Нели Георгиева е упражнявала трудова дейност през периода, през който е получавала паричното обезщетение за бременност и раждане. От административния орган се поддържа, че за да е налице прекратяване на трудовата дейността на Нели Георгиева е следвало да се учреди прокура по реда на чл. 21 от Търговския закон /ТЗ/. Това становище е неправилно, тъй като не съществува нормативно установено задължение за учредяване и съответно вписване на прокура в случаите, при които физическото лице, действащо като едноличен търговец прекъсне дейността си поради бременност и раждане. В този смисъл са и указанията, дадени в писмо изх. № 2333144/15.10.2012 г. от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите /НАП/ до ТД на НАП и дирекциите "ОУИ" при ЦУ на НАП, на което се позовава ответницата в настоящото производство. В писмото изрично е посочено, че едноличните търговци не са длъжни по закон за доказват с договор за прокура прекъсването на трудовата дейност както за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и за периодите на отглеждане на малко дете. В конкретния случай Нели Георгиева, в качеството си на едноличен търговец е упълномощила Иванка Чекова /едно от лицата, назначени по трудов договор в ЕТ/, с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 5623/16.12.2009 г. на нотариус рег. № 475 на Нотариалната камара, да извършва посочените в пълномощното действия. Предвид съдържанието на пълномощното се налага извода, че всъщност се касае за назначаване на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 ТЗ. Както прокуриста по чл. 21 ТЗ, така и търговския пълномощник по чл. 26 ТЗ са търговски пълномощници по смисъла на раздел I, озаглавен "Търговски пълномощници" от глава шеста, озаглавена "Търговско представителство" на Обща част на Търговския закон. Действията по управлението на дейността на едноличния търговец могат да бъдат осъществявани както от прокурист, така и от търговски пълномощник, след като са упълномощени за това в съответния договор. В случая обстоятелството, че Нели Георгиева е подписвала фактурите на РЗОК за изплащаните суми по индивидуалния договор с НЗОК, както и че е подписала годишната данъчна декларация за облагане с данък върху общия доход, не може да обуслови извод, че същата е упражнявала трудова дейност, през периода през който е ползвала обезщетението. По изложените съображения, не е налице неоснователно получаване на парично обезщетение за бременност и раждане от Нели Георгиева през периода от 03.05.2010 г. до 10.01.2011 г., съответно - не е налице основание за възстановяване на полученото обезщетение, поради това че е доказано прекъсване на трудовата й дейност през този период. Наред с това, следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд, че в случаи като настоящия по принцип не може да бъде ангажираната отговорността на предприятието на едноличния търговец по реда на чл. 110, ал. 1 КСО за причинени от него щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО самоосигуряващ се е физическото лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Следователно, едноличният търговец не прави разходи за ДОО, а такива се правят от физическото лице, действащо като едноличен търговец. Затова и когато това лице, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е получило лично за себе си недължими плащания от НОИ, то дължи възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 114, ал. 1 КСО, ако е недобросъвестно, а не на основание чл. 110, ал. 1 КСО /с изключение на случаите, когато се касае до издадени от това лице документи с невярно съдържание/. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспореното решение на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие по касационното производство, в който е удостоверено заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение и разноски на адвоката в размер на 350 лв. Поради това е доказано, че страната е направила разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 350 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на другата страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

3