Решение № 10877 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6643/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от И. А. Х. чрез процесуален представител назначен по реда на Закона за правната помощ - адв. Златкова, срещу Решение 12320/09.04.2025г., постановено по адм. дело 12197/2024г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11206 от 28.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационните жалби се излагат по същество оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава извод, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя писмено и в съдебно заседание заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на И. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 11206 от 28.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този правен резултат, административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, административнопроизводствените правила и актът е съобразен с материалноправните разпоредби на закона и е приет в съответствие с целта на закона. Административния съд след като е съобразил бежанската история на чужденеца и разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ е приел, че чужденецът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ, тъй като същия е напуснал Сирия по собствена воля и не по причини изрично посочени в чл.8 от ЗУБ. Чужденецът не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната си на произход. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически или религиозни причини. Съдържащите се в справките на ДАБ данни не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на административния акт, така и към момента на постановяване на решението да съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по реда на чл.8 от ЗУБ. На следващо място, съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, посочени в разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно решаващият състав на АССГ, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. А. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността им към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да описват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 06.08.2024 г., И. А. Х. е заявил пред интервюиращ орган, че адресът му е в област Дейр Алзор, където е живял до 2016г. Напуснал Сирия и заминал за Ливан до 2019г., където работел в строителството. Съобщава, че за последно напуснал Сирия през месец май 2024 г., като заминал нелегално за Турция. През месец юли 2024 преминал в България отново нелегално. В бежанската си история твърди, че не е бил арестуван и осъждан в държавата си на произход, не е имал проблеми относно религията и с това, че е [етническа принадлежност], не е имал проблеми с официалните власт в Сирия, не е членувал в политическа партия, организация или общност, секта. Не са отправяни лично към него заплахи и не му е оказвано насилие от официалните власти. Причините поради които е напуснал Сирия, чуждия гражданин обосновава с лошата икономическа обстановка, военните действия и опасения. Казва, че не би се завърнал в Сирия, където са останали баща му, майка му, четирима братя и четири сестри. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ, е обоснован и правилен. Неоснователни са доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите в касационното производство справки относно актуалното положение в страната. Видно от справката за обстановката в Сирия към 30.09.2025 г., по данни на ВКБООН към 25.09.2025 г., считано от 08 декември 2024 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а по последни данни към 26.09.2024 г. 1 863 863 вътрешно разселените лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г., включително 860 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Отбелязано, е че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. В този смисъл не са налице обстоятелства, които да обосноват необходимост от предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. В тази връзка следва да бъде посочено, че представените в административното и съдебното производство справки, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, са официални такива, изготвени от специализирана Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради което същите представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му , а съгласно ал. 2 на същата разпоредба Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. . Доколкото посочената справка представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила не е била оборена по съответния ред, то отразените в нея факти за актуалната обстановка в Сирия следва да бъдат съобразени от съда в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в Общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, чужденецът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07.) Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия, като икономически емигрант и търси по-добра социално икономическа реализация. Въз основа на изложеното, като е приел решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,