Решение № 161 от 21.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1811/2014 г.

Решение № 161 от 21.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 1811/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. Е. в н. -С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 202/10.01.2014 г. по т. д. № 1453/13 г. на ВКС-II т. о., с което след частична отмяна на решението по т. д. № 3190/12 г. на САС, определя за начална дата на неплатежоспособността на молителя, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с решение по т. д. № 5531/11 г. на СГС, датата 31.12.2009 г. Молителят твърди, че са налице нови данни, че длъжникът и през 2010 г. е извършвал плащания на кредиторите си. Налице били убедителни данни, че на 20.05.2010 г. длъжникът е спрял да изпълнява изискуемите си задължения по договор за кредит по който С. Б. В. се легитимирало като кредитор в производството по несъстоятелност. Невярно било твърдението на вещото лице, че не му е осигурен достъп до счетоводните книги на длъжника. Ответникът по молбата за отмяна С. Б. В. -частно търговско дружество по законите на К. Х., със съд. адрес в РБългария-С., е подало отговор, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа, че в молбата са изложени съображения по съществото на съдебния спор, които обаче не са предмет на настоящето производство. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молителят не прави ясно разграничение между основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Не е достатъчно страната да твърди, че са налице новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя трябва да подкрепи своето твърдение с писмени доказателства. Писмени доказателства са официални документи или частни документи, изходящи от противната страна. Такива не са представени по делото. Доводът за преустановено плащане към отделен кредитор през 2010 г. е обсъден подробно в мотивите на решението на стр. 4 и затова не може да бъде предмет на настоящето производство за отмяна. Отмяната не е фаза на исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство. Затова, не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и не могат да се прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. Във всички хипотези посочени в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, включително неистинност на заключение на вещо лице, общото е, че източник на неправилното решение е извършено престъпление. Изискването е престъплението да е установено по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. В случая такова установяване няма. По изложените съображения, не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, ВКС-I т. о.