Решение № 13800 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2011 г.

Решение № 13800 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1070 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 76/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 16.51/10.11.2010 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Алексей Иванов Пантелеев. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът Алексей Иванов Пантелеев оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебния акт. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. Обоснован и в съответствие със закона е изводът на решаващия съд, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Алексей Иванов Пантелеев на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е издадена, без да са налице материалноправните основания за това. За да се приеме, че условията на цитираната разпоредба са изпълнени, следва да се установи, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Според цитираните норми право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива с навършването на 63 години за мъжете, при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 100. В случая правилно съдът е приел, че тези предпоставки не са изпълнени. Служебното правоотношение на ответника по касация е прекратено, считано от 25.11.2010 г., към която дата Пантелеев е бил на възраст 60 години, 9 месеца и 23 дни и има общ осигурителен стаж от трета категория труд 41 години, т. е. служителят не е отговарял на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 2 от КСО. След като към датата на уволнението изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало и следователно не са били осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Ето защо, като е достигнал до извода, че служебното правоотношение на Алексей Иванов Пантелеев е прекратено, без да са изпълнени условията на тази разпоредба, първоинстанционният съд правилно е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обосновано съдът е приел, че в случая разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО не може да намери приложение и да обоснове законосъобразността на издадената заповед. Първата алинея на този § дава право на лицата, работили 15 години при условията на втора категория труд, да се пенсионират, ако отговарят на изискванията на чл. 68 от КСО при навършване на 57 години за мъжете. Този текст създава правна възможност в интерес на осигуреното лице, което, ако желае може да се пенсионира по-рано в сравнение с регламентираното в общите изисквания на кодекса. Това е право, предвидено в защита на интересите на осигуреното лице, което може да се упражни от него, но не и едностранно от работодателя, респективно от органа по назначаването. Следователно наличието на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не овластява органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение, поради което възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Предвид изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация е основателно и НАП следва да се осъди да му заплати сумата 360 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,