Решение № 2629 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2015 г.

Решение № 2629 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. К. срещу решение № 1222 от 07.07.2015 г., постановено по административно дело № 1700/2014 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена исковата му молба против Министерство на правосъдието. По наведени пространно доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърли исковата молба на К., подадена на основание чл. 71 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) първоинстанционния съд приема, че твърденията за извършени спрямо ищеца дискриминационни действия от страна на ответника - Министерство на правосъдието не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав намира, че наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на същото е неоснователен. Противно на твърденията в касационната жалба фактическите установявания направени от първоинстанционния съд са базирани изцяло на събраните по делото писмени доказателства - приети по делото освидетелствания и експертни мнения. На следващи място посочените като неправилно установени по делото факти относно личностното развитие на К. и неговите поведенчески реакции по различни поводи са неотносими към предмета на спора. Тези доказателства не са оспорени в производството пред първоинстанционния съд, а по делото не са приложени такива, от които може да бъде изведен обратен извод, при което правилно са кредитирани от съда. Съдът е изяснил напълно спора по същество като е събрал относими за случая доказателства за което не се спори между страните. В обжалваното решение е извършен обстоен анализ на тези доказателства, като съдът е обсъдел същите поотделно и в съвкупност. При обсъждане на доказателствата съдът подробно е изследвал всички относими към предмета на спора факти за периода от месец февруари 2005 г. до месец април 2009, като те са изложени хронологично. Същевременно в мотивите към решението съдът подробно описва доказателствата, въз основа на които приема за установени тези факти. Неоснователен е наведеният довод, че ищецът е психически нездрав човек. От събраните по делото доказателства е установено, че К. не страда от психическо заболяване, като от извършените медицински изследвания е установено, че същият е манипулативен, със склонност към девиантно поведение с цел извличане на изгода и установяване на привилегировано положение в рамките на режима, при който е изтърпявал наложеното му с влязла в сила присъда наказание. Обосновани и съответни на доказателствата са изводите в обжалваното решение относно, при всеки негов опит за самонараняване са предприемани мерки за незабавно оказване на медицинска и психологическа помощ, а в редица случаи предприетите мерки са превантивни. При това правилен е изводът на АС Б., че при самонараняванията по отношение на същия от страна на затворническата администрация са предприемани действия, с които същият е бил в привилегировано положение спрямо останалите лишени от свобода - неналагане на предвидените наказания за извършени дисциплинарни нарушения във всички случаи на извършени нарушения и даване на възможност за носене на лично облекло и допълнителна храна. От доказателствата е установено безспорно, че същият е третиран различно от останалите лишени от свобода, тъй като е имал почти ежедневен достъп до медицински специалист и психолог. Обстоятелството, че в някои от случаите е обслужван от фелдшер, така както и останалите затворници не води до извод за различно третиране на ищеца още повече, че на същия е осигурявана и адекватна болнична помощ. В тази насока неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че е налице неравно третиране, тъй като на същия е следвало да бъдат осигурени медицински грижи от специалист с по-висока квалификация предвид установената по несъмнен начин липса на заболяване. При така установените факти обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че от установените по делото факти не следва извод за осъществена спрямо К. дискриминация от страна на затворническата администрация по който и да е от признаците по чл. 4 ЗЗДискр. Напротив от същите следва извод, че по отношение на същия по повод на поведението му са предоставени специални грижи. В случая същите не са дали резултат, но не поради проявено негативно отношение от страна на затворническата администрация, а поради липсата на съдействие от страна К.. Неоснователни са наведените доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. В хода на процеса на страните е предоставена възможност да представят доказателства, да правят искания и възражения, а съдът е постановил решението си след обстоен анализ на същите. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Касационният жалбоподател е подал частна жалба срещу определение № 1889/25.09.2015 г., постановено по същото дело, с което АС Б. осъжда К. да заплати на Министерство на правосъдието деловодни разноски в размер на 830 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна имаща правен интерес да оспорва същото, при което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. разноските по делата водени по реда на глава Четвърта, раздел Втори от ЗЗДискр. са за сметка на бюджета на съда, при което неправилно ищецът е осъден да заплати деловодни разноски на насрещната страна. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение