Решение № 4307 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2016 г.

Решение № 4307 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4151/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес] [улица], срещу Решение № 583 от 02.02.2016 г., постановено по административно дело № 9235/2014 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че съставът на съда не e изследвал и не се е произнесъл във връзка с действията и бездействията на административния орган, с които се е поддържало действието на порочния административен акт. Оспорват се изводите на АССГ, че в случая липсват пропуснати ползи за периода м. април 2001 г. – м. септември 2013 г. от неполучаване на доход от имота. Изразява се несъгласие с довода на решаващия съд, че искът не е доказан по основание, като от приетите доказателства се установява, че касаторът е целял отдаване на имота под наем и е имал правни очаквания за доход от същия. По делото е постъпила и частна жалба на [фирма] срещу определението, постановено по административно дело № 9235/2014 г. на Административен съд С.- град, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 000 (трийсет хиляди) лв., представляващи платеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 11523/2012 г. на Върховен административен съд. Посочва се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Касационният жалбоподател [фирма], в съдебно заседание, чрез адвокат Братанов, поддържа касационната и частната жалби и моли същите да бъдат уважени. Счита и двата съдебни акта на АССГ за неправилни и несправедливи и моли за тяхната отмяна и уважаване на исковете. Претендира заплащане на извършените разноски, за които представя списък. Ответникът- Областна администрация О. С., редовно призован в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Стаменова оспорва касационната и частната жалби и поддържа становище за тяхната неоснователност. Счита, че решението на съда, предмет на съдебен контрол е пълно и правно обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно. Посочва, че не са осъществени предвидени в закона предпоставки за уважаване на претенциите за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че основателно административният съд е посочил, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди във формата на пропуснати ползи и отменения като незаконосъобразен акт, при зачитане на факта на неизпълнението му. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната и частната жалби са подадени в законовоустановените срокове и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното Решение № 583 от 02.02.2016 г., постановено по административно дело № 9235/2014 г. по описа на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕН искът на [фирма] против Областна администрация на О. С. за присъждане на обезщетение за причинени в резултат на Заповед № РД-15-064/31.03.2011 г. на Областния управител на О. С. имуществени вреди в размер на 68 914, 26 лв. (шейсет и осем хиляди деветстотин и четиринайсет лева и 26 ст.), представляващи пропуснати ползи за периода: април 2011 г. – септември 2013 г. от неполучаване доход от наем на имота. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 (хиляда и петстотин лв.), представляващи заплащане на битови отпадъци при невъзможност да се ползва имота и е ОТХВЪРЛЕН искът за присъждане на обезщетение имуществени вреди в размер на 31 304, 13 лв. (трийсет и една хиляди триста и четири лева и 13 ст.), представляващи вложени инвестиции за оборудване на имота за Амбулатория за групова практика. Със съдебния акт е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът против Областна администрация на О. С. за присъждане на обезщетение за причинени в резултат на Заповед № РД-15-064/31.03.2011 г. на Областния управител на О. С. имуществени вреди в размер на 30 000 (трийсет хиляди) лв., представляващи платеното от дружеството адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 11523/2012 г. на Върховен административен съд. Наред с това е ОСЪДЕНО дружеството да заплати на Областна администрация на О. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решаващият съд приема, че действително е налице Заповед № РД-15-064/31.03.2011 г. на Областния управител на О. С., издадена на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за изземване на имот– публична държавна собственост, поради това, че се владее без основание. Същата заповед е ОТМЕНЕНА като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение № 2700 от 17.05.2012 г. по административно дело № 3405/2011 г. на АССГ, 40 състав. Същото е потвърдено с Решение № 11528 от 16.09.2013 г. по административно дело № 11523/2012 г. на ВАС. П. установяване на тези факти съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ, а именно налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК. Административният съд счита, че твърдените вреди, състоящи се в липсата на доходи от наем на имота в размер на 68 914, 26 лв. не са в пряка причинно– следствена връзка с отменения административен акт, поради което и не следва да се присъжда обезщетение за това. По отношение на иска за обезщетение за вреди в размер на 1500 лева, изразяващи се в стойността на заплатената такса битови отпадъци за имота счита, че след като дружеството не е лишено от ползване на имота, таксата е за битови отпадъци е правилно платена. Предвид тези съображения е обоснован извод, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на иска за обезщетение в размер на 31 304, 13 лв. за вреди, изразяващи се във вложени инвестиции за оборудване на имота за Амбулатория за групова практика решаващият съд счита, че вложените в собствения на ищеца имот средства за ремонти не могат да бъдат приети за вреди на последния, доколкото те остават в имота и с тях се повишава неговата стойност, а с това се повишава, а не ощетява и имуществото на ищеца. С тези аргументи и този иск е приет за неоснователен и оставен без уважение. Предявеният иск за обезщетение за вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 11523/2012 г. на ВАС, решаващият съд приема, че следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустим. В заключение съдът намира, че предявените искове, с изключение на последния, който е процесуално недопустим, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение по отношение на всички претендирани неимуществени и имуществени вреди, поради липса на всички елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата на общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на АССГ за правилно, а подадените срещу него касационна и частна жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Неоснователни са развитите доводи в касационната жалба, че решението е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че са налице всички предпоставки по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и това обуславя уважаване на исковите претенции. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Действително в случая Заповед № РД-15-064/31.03.2011 г. на Областния управител на О. С., издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е ОТМЕНЕНА с влязло в сила Решение № 2700 от 17.05.2012 г. по административно дело № 3405/2011 г. на АССГ, което е потвърдено с Решение № 11528 от 16.09.2013 г. по административно дело № 11523/2012 г. на ВАС. С това е налице изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. На основание чл. 4 от ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основният спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения административен акт. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементи на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинена вреда и причинна връзка с отменената Заповед № РД-15-064/31.03.2011 г. на Областния управител на О. С.. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са обусловено следствие от незаконосъобразния административен акт. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В случая, не са налице имуществени вреди, които да са пряка последица от отменения административен акт и които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото, като се твърди, че основателно се претендират пропуснати ползи за периода м. април 2001 г. – м. септември 2013 г. от неполучаване на доход от имота. Обосновано административният съд, приема, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между твърдените вреди във формата на пропуснати ползи в размер на доход за наем и отменения като незаконосъобразен акт. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. Намерението в един бъдещ момент имота да се отдаде под наем не е достатъчно, за да се приеме, че тези вреди са доказани. Отдаването под наем на имот е бъдещо събитие, настъпването на което не може да се предвиди, поради което не може да бъде направен извод, че по причина на отменената заповед касаторът е пропуснал да увеличи имуществото си. Този извод не се променя от приетите по делото експертни заключения, които установяват наемна цена за процесния имот, тъй като дружеството не е било лишено от ползване на имота. Същият извод не се променя от твърдяната "заплаха за отнемане", тъй като тя е била евентуална, и своевременно преустановена от съдебния акт, с който се спира предварителното действие на административния акт. Освен това заповедта за изземване е била с адресат друго дружество [фирма] и не е предвиждала изпълнение срещу касационния жалбоподател. Заповедта за изземване на процесния имот не е предизвикала правно действие, тъй като нейното изпълнение е било спряно по силата на изричен съдебен акт. Собствеността и владението върху имота не са преустановявани и съответно възможността за неговото отдаване под наем или използване не е изгубвана. Съответно необосновано се твърдят вреди от пропуснати ползи. Същите доводи, предвид това, че не е преустановено ползването на имота, обуславят неоснователност на претенцията за заплащане на вреди в размер на стойността на заплатената такса битови отпадъци. На първо място дружеството не е било лишено от възможността да ползва имота и съответно таксата по ЗМДТ е била дължима. Неоснователността на тази претенция произтича и от това, че разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ предвижда изрично хипотези, в които не се дължи заплащане на такса за съответната година. Освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато имотът не се ползва през цялата година се реализира след подаване на декларация по образец от собственика до общинската администрация, съответно при наличието на този специален ред не може да се претендира по реда на ЗОДОВ. По отношение на иска за обезщетение за вреди, изразяващи се във вложени инвестиции за оборудване на имота за амбулатория се споделя изводът на АССГ, че извършеното представлява подобрение в имота и няма характер на вреди. Те не представляват загуба или неблагоприятно изменение в имуществената сфера, а напротив същите увеличават стойността на имота и осигуряват възможност да се добива по-голям приход от него. Настоящата инстанция счита за обоснован и законосъобразен изводът на съда за липсата на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите, обуславящи отговорността на държавата, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Подадена частна жалба също е неоснователна. Правилно и обосновано от АССГ искът за обезщетение за вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административно дело № 11523/2012 г. на ВАС, е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и се реализира в съответното съдебно производство- чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, чл. 143 и чл. 172а АПК. В чл. 248 ГПК е предвиден ред за допълване и изменение на решението в частта за разноските. Предвид чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел АССГ. Още повече, че в случая въпросът за разноските е окончателно решен с Определение № 16171 от 05.12.2013 г. по дело № 11523/2012 г. на ВАС, което е влязло в законна сила. Предвид влезлия в сила съдебен акт, с който претенцията на дружеството за разноски е оставена без уважение, въпросът не може да се поставя на разглеждане по реда на ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение