Решение № 10876 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2011 г.

Решение № 10876 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Лили-92" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му - адв. Николов, против Решение № 3369/07.07.2011 г. по адм. дело № 2937/2011 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Бонев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Лили-92" ЕООД, гр. София, против РА № 1001007191/17.12.2010 г. на ТД на НАП-София, в частта потвърдена с Решение № 299/21.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, с която му е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04.2010 г. и м. 05.2010 г. по фактури, издадени от ЕТ"Сигма-Юлия Драголова", от "Симпъл трейд" ЕООД и от "Велис-2008" ЕООД, в общ размер на 52 106.15 лева и е начислен ДДС, дължим за същите данъчни периоди, по фактури, издадени на ЕТ "Атлетик-Румен Лачев", в общ размер на 40 035.27 лева. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е анализирал представените към ревизионната преписка и административно производство писмени доказателства, както и тези представени от жалбоподателя пред съда, при което е установил, че същите не установяват наличието на реални доставки, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Съобразно предмета на сключения договор между жалбоподателя и доставчика ЕТ "Сигма-Юлия Драголова", а именно "изпълнение на СМР съгласно проекти на обект: Метро София, Метростанция 13-19, реконструкция на водопроводи на МС 18 стоманена тръба Ф1220 и Ф813", е приел, че доказателствата, представени от жалбоподателя и от доставчика, при извършената му насрещна проверка, не установяват, че СМР-ти са извършени от този доставчик, съответно приети от възложителя. За съда договора, фактурите-9 бр, приемо-предавателния протокол от 01.04.2010 г. /който не съдържа количествено-стойностна сметка, видове труд и материали/, фискални бонове за извършено плащане, за които е установено, че няма регистрирано фискално устройство с данните по тях и допълнително представените копия на 9 бр. протоколи-акт обр. 19, в които като изпълнител е посочен ЕТ "Сигма-Юлия Драганова", което наименование е различно от ЕТ "Сигма-Юлия-Драголова", не доказват с категоричност, че договорените СМР са извършени от този доставчик. Липсват доказателства за кадрово и материално-техническо обезпечение на доставките от страна на ЕТ "Сигма-Юлия Драголова", както и данни за начина на формиране стойността на услугата, вида и количествата на вложените материали, за чия сметка са същите, както и лицето - възложител спрямо "Лили-92" ЕООД. Не са представени трудови договори на посочените за служители лица при ЕТ, както и цитираните в договора проекти за обект Метро-София. По отношение на доставчика "Велис-2008" ЕООД, който не е бил открит при насрещната проверка и от когото не са представени никакви доказателства, съдът е приел, че представените от жалбоподателя договори от 19.04.2009 г., с предмет "изпълнение на идеен и работен проект за корекция на р. Гъбешница и съставящите я реки, в рег. план на р. Бистрица и др." и от 15.05.2009 г., с предмет: "изпълнение на идейно проектиране на В и К мрежа на с. Владая", както и фактури от този доставчик, не са достатъчни за да обосноват изводи за реалност на доставките. Съдът е установил, че е налице различие в предмета на доставките по тези договори и фактурите, като в последните е вписано "консултантски услуги", както и в уговорените възнаграждения, с тези по фактурите. По делото не били представени никакви доказателства за извършване на доставките, за приемането им, както и относно възложителя на тези услуги спрямо жалбоподателя. Липсват и такива за кадрово обезпечение и документи за извършени разплащания. По идентични на изложените съображения, съдът е отхвърлил жалбата и по доставките, извършени от "Симпъл Трейд" ЕООД, като е приел, че изводите на органа по приходите, направени в РА относно липсата на доставки с предмет - "консултантска услуга във връзка с разширяване дейността на възложителя", се явяват законосъобразни. РА е приет за законосъобразен и в частта му на неправомерно начисления ДДС за плащане, в размер на 40 035.27 лв., на основание чл. 85 от ЗДДС, който резултат съдът е обосновал с направените по-горе изводи за нереалност на доставките от ЕТ"Сигма-Юлия Драголова", които като неполучени реално не биха могли да бъдат доставени на ЕТ"Атлетик-Румен Лачев" за д. п. м. 04.2010 г. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи относно липсата на реални доставки на услуги по процесните фактури, издадени от доставчиците: ЕТ"Сигма-Юлия Драголова", "Велис-2008" ЕООД и "Симпъл Трейд" ЕООД. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит за доставки по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, правилно е прието, че не е достатъчно представянето на на договори и данъчни фактури. Необходими са доказателства, съдържащи данни за фактическото им извършване и получаване от възложителя, каквито в случая касаторът не е представил. Поради това неоснователно се поддържа, че по делото били представени всички необходими доказателства за реалност на фактурираните доставки от ЕТ"Сигма-Юлия Драголова", а поради това и за реалност на доставките от касатора към ЕТ"Атлетик-Румен Лачев". Настоящият състав споделя правните изводи на решаващия съд, че намиращите се към преписката, а и допълнително представените в съдебната фаза доказателства, не установяват такива данни. За уговорените СМР касаторът не е представил актове и протоколи по време на строителството, съгласно изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г., доказателства за качеството му в строително-инвестиционния процес, количествено-стойностни сметки, документи за закупени материали, доказателства, че договорените СМР са действително извършени от този доставчик. За последния липсват доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост, липсват валидно съставени приемо-предавателни протоколи - акт обр. 19 с отчитане на видовете СМР по количества, материали и труд и тяхната стойност, липсват документи за плащания във връзка с тях. Обясненията на доставчика, че разполага с кадри за изпълнение на доставките, не са подкрепени с трудови договори. Не са представени проекти и работни чертежи за изпълнение на уговорените СМР на обект: Метро София. Поради различното наименование на изпълнителя по представените 9 бр. актове-обр. 19, с доставчика по процесните фактури, съдът е имал основание да откаже кредитирането им. При всички тези установявания изводите на съда за недоказаност на доставките от ЕТ"Сигма-Юлия Драголова", по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а оттук и за непризнаване на правото на данъчен кредит на касатора по тези доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се явяват законосъобразни. В съответствие на изложените са и изводите на съда за дължимост на неправомерно начисленото ДДС по всички фактури, издадени от касатора на ЕТ"Атлетик-Румен Лачев", за д. п. м. 04.2010 г. с идентичен на горните доставки предмет. При липсата на доказателства за получени реални доставки-СМР от "Лили-92" ЕООД, дружеството на касатора не би могло да достави същите на ЕТ "Атлетик-Румен Лачев" и то за същият по време данъчен период. В тази връзка неоснователно се поддържа, че съдът не е изложил правни изводи за приложението на чл. 85 от ЗДДС. В мотивите си съдът е изложил аргументи защо счита разпоредбата за приложима и ДДС за изискуемо, въпреки неправомерното му начисляване, които се споделят и от касационният съд. Изцяло неоснователни и неподкрепени с доказателства са оплакванията на касатора относно реалността на доставките от другите двама доставчици: "Велис-2008" ЕООД и "Симпъл Трейд" ЕООД. Пред органа по приходите последните не са ангажирали никакви доказателства за реалност на доставките, съгласно уговорените такива по представените договори. Такива не са представени и при съдебното обжалване на РА. Поради това, отчитайки спецификите на договорите, техния предмет, фактурираните услуги и липсата на доказателства за извършването им, респ. предаването им на получателя, съдът законосъобразно е приел, че и в тези части констатациите на ревизиращите за липса на реални доставки са правилни. Въпреки оплакванията, недоказани се явяват и твърденията, че Столична община се явява възложител на тези доставки, по който въпрос съдът също е изложил обосновани мотиви. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по касационната жалба и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 292.83 лева, което е минималното такова, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърления материален интерес на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение