Решение № 1781 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2008 г.

Решение № 1781 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Любенов Дончев от гр. Балчик, подадена чрез адв. Минко Дончев, срещу Решение № 10756/ 20.10.2008 г. по адм. дело № 4751/2008 г. на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗС-10/05.02.2008 г. на министъра на отбраната на Република България за изземване на основание чл. 80а ЗДС на недвижим имот, частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че наемният договор за процесното жилище е прекратен без да е спазена разпоредбата на чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 128б, ал. 1, т. 2 от ЗОВС. Касаторът счита, че законодателят е дал възможност на лица, които са освободени от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от ЗОВС да закупят обитаваното от тях жилище или поне да го обитават под наем. Касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Министърът на отбраната на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки представени в с. з. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Петър Любенов Дончев първоинстанционният съд е приел, че наемното правоотношение с Министерството на отбраната е прекратено с едномесечно предизвестие на основание чл. 27, т. 6 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО, поради прекратяване на договора за кадрова военна служба. Съдът е приел, че обстоятелството, че и понастоящем жалбоподателят държи имота, не може да доведе до извод за наличие на валидно наемно правоотношение. Същото след прекратяването му може да възникне отново само по реда, предвиден в раздел III от Наредбата. Сумите платени за имота след прекратяване на договора за наем, представляват обезщетение за ползването му. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че процесният имот се държи от жалбоподателя без правно основание, като започналата процедура за закупуване на същия имот, която не е приключила, не дава основание да се приеме, че държането на имота се извършва на правно основание по смисъла на чл. 80 ЗДС. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти тричленният състав на ВАС е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС, послужила като правно основание за издаване на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд предвижда изземване на държавен имот, предоставен във ведомствения фонд на министерството на отбраната в случаите, когато се владее или държи без основание или на отпаднало основание. От данните по делото безспорно е установено, че договорът за наем с касационния жалбоподател е прекратен, тъй като му е изпратено едномесечно предизвестие на основание чл. 27, т. 6 от цитираната наредба. Безспорно по делото е установено, че със Заповед № 3550/26.11.2003 г. на министъра на отбраната е бил прекратен договора за кадрова военна служба. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая не е била спазена разпоредбата на чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 128б, ал. 1, т. 2 от ЗОВС. Видно от приложеното по делото становище на процесуалния представител на ответника по жалбата (юрк. Емилия Николова на л. 29) жалбоподателят е подал молба за закупуване на процесното жилище, но същата не е уважена, тъй като променено предназначението на жилището от "Жилище за продажба (замяна" в жилище за отдаване под наем". В конкретния случай защитните клаузи на отм. разпоредба на чл. 240, ал. 3 и свързания с нея § 165 на ПЗР на ЗИД на ЗОВС (обн. ДВ, бр. 49 от 2000 г.) са неприложими, тъй като запазване на право на ведомствено жилище се отнася само за освободените поради пенсиониране. Затова като е приел първоинстанционният съд, че касаторът държи имота без правно основание, е постановил правилно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби на ЗДС и Наредба № 3/1998 г., поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,