Решение № 8765 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16131/2013 г.

Решение № 8765 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16131/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена чрез юрк. Ант. Иванова, срещу решение № 5966 от 03.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3932 от 2012 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, и е необосновано. Ответникът по касационната жалба - И. И. А. от гр. Нови Искър, чрез процесуалния си представител - адв. Пл. В., оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, по оспорване от Иван Иванов Ангелов от гр. Нови Искър е отменил уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-220-6500/1458 от 2.01.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на което същият бил постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административното производство било образувано по подадено от И. И. А. от гр. Нови Искър общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. с УИН 22/110610/33214 и УРН 457424, с което е заявил за подпомагане четири парцела по СЕПП и СНДП с обща площ 4,50 хектара. Към заявлението е била приложена попълнена таблица на ползваните парцели, като земеделският стопанин сам е посочил номера на всеки блок на земеделското стопанство (БЗС) и землището, където се намира. С оспореното уведомително писмо ДФ "Земеделие" е отказал финансово подпомагане в размер на 823,25 лв. по СЕПП и 450,35 лв. по СНДП като резултат от извършена проверка, при която била установена площ 0,00 ха за БЗС с № 03397-67-2-1, заявено с площ 0,56 ха, и 0,00 ха за БЗС № 03397-94-1-1 при заявена площ 0,30 хектара. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, за която съдът е приел, че следва да бъде взета предвид, тъй като проверката й била извършена на място и била съпоставена с изходни данни на административния орган. От заключението, от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че не се установявало заявените за кампания 2010 г. БЗС на каква база са били определени като недопустими, поради което така събраните доказателства оборвали констатациите на административния орган относно недопустимите площи. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният орган бил длъжен да изследва тези обстоятелства служебно в съответствие с принципите на чл. 7 и 9 от АПК. Като не бил направил това, той бил нарушил разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК. Административният орган не бил изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като в хода на административното производство не бил предоставил възможност за участие на жалбоподателя, включително да се запознае с допустимия слой и да представи доказателства във връзка със стопанисването и поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, считайки същите за обосновани с оглед безспорно установената фактическа обстановка и съответстващи на приложимия материален закон. Възраженията, изложени от касатора, съдът намира за неоснователни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Въпросът относно вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В настоящия актът е издаден, както е посочено в него, като резултат от извършени проверки - административни и/или извършени на място. По делото не са представени каквито и да било доказателства кога и кой е извършил тези проверки, както и да е бил уведомяван жалбоподателят, че такива ще бъдат извършени. Това се явява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което заедно с констатираните от съда нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК е основание за отмяна на акта. Следва да се отчете и това, че с приетото от съда и неоспорено от страните заключение по съдебната техническа експертиза са били оборени констатациите на административния орган за липса на дървета в редове, както и на следи от обработка на почвата за засаждане. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно това заключение. Вещото лице разполага със специализирани познания в дадена област, с каквито съдът не разполага, и именно с тази цел в съдебното производство е назначена и изслушана агротехническа експертиза. Заключението не е било оспорено от касатора в предвидените процесуални срокове, поради което правилно съдът го е кредитирал. По изложените съображения решението на Административния съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,