Решение № 1574 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2019 г.

Решение № 1574 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Маат рекс консулт" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стражица, чрез управителя Ю. Асенова, против решение № 126 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, Х състав. Релевирани са оплаквания, че съдебният акт не отговаря на събраните доказателства и противоречи на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на процесните задължителни предписания. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, чрез юрисконсулт Маринова, в отговор от 23.04.2019 г. и писмени бележки от 20.01.2020 г., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 126 от 18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2/2019 г., съставът на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Маат рекс консулт" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стражица решение № 1012-04-104#4 от 7.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания № 3 Д-1-04-00478959 от 29.10.2018 г. на контролен орган при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това осъществявали ли са трудова дейност 7-те лица, за които на осигурителя "Маат рекс консулт" ЕООД са дадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 5 КСО със заличаваща декларация обр. № 1. От данните по делото се установява, че лицата са били назначени с еднотипни трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ на длъжността "пазач-невъоръжена охрана" на 4-часово работно време, от 13. 00 ч. до 17. 00 ч., като в тях не е посочено времетраене на трудовия договор, което е в противоречие с 66, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Наред с изложеното е нарушена и нормата на чл. 68, ал. 4 от Кодекса на труда. Последната изисква по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Посоченият в нормата срок не е спазен, нито е налице изискуемото съгласие от шест от работниците. Трудовият договор на Б. Събев е сключен за седем дни по негово искане и пред контролния орган на НОИ лицето е дало обяснения, че целта му е била да получава обезщетение за безработица. Останалите трудови договори също са прекратени след изтичане на 7-дневен срок, от които пет работни дни, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Тази норма се отнася до хипотезата, при която до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В трудовите договори на 6-те лица е посочено, че са сключени в полза на работодателя, но без посочен изпитателен срок. От обясненията на същите шест лица пред контролния орган на ТП на НОИ – Велико Търново се установява, че те не изпълнявали трудови функции на длъжността "пазач-невъоръжена охрана", съгласно представената длъжностна характеристика. Самата управителка в обясненията си сочи, че е обявила в Бюро по труда гр. Стражица тази длъжност като свободна, тъй като е имала потребност от човек, който след обяд да приема документи, с оглед осъществяваната от фирмата дейност по предоставяне на счетоводни услуги и финансово консултиране. Следователно тя не твърди, че фирмата е имала потребност от "пазач-невъоръжена охрана". Нелогични са и изложените в касационната жалба съображения, че ако бе обявила свободна длъжност за технически сътрудник, то не биха се отзовали мъже. Описаните от шестте лица дейности като контактуване по телефона с управителката, престой в офиса след обяд, получаване и събиране на неща, които се носят, необходимост от срещи с лица, които са клиенти на фирмата, да има човек, ако се наложи да някой да дойде и да остави нещо за управителката, не говорят за наличие на яснота относно функционалните задължения, които тези лица е трябвало да изпълняват. Сочените от лицата размер на трудовото възнаграждение, работно време, местонахождение на работното място и затруднения в транспорта, като основания за поисканото прекратяване на трудовото правоотношение, също са неубедителни, тъй като тези обстоятелства са им били известни и към момента на сключване на трудовите договори. Лицето, което твърди, че му е прекратено трудовото правоотношение, защото управителката заварила негови познати в офиса, не е дисциплинарно уволнено, а друго лице, което заявява, че е напуснало поради намиране на друга работа, не твърди че е започнало такава. Правилни и кореспондиращи с доказателствата по делото са изводите на съда, че не е налице желание на работодателя за действително наемане на работа на лица, а работното място се поддържа свободно в Бюро по труда гр. Стражица привидно, както и че не е доказано фактическото извършване на посочената в договорите трудова дейност. Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Цитираните правни норми, обуславящи извод за съответствие на административния акт с материалния закон, правилно са приложени от първоинстанционния съд. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай, в съдебния акт грешки от такова естество не са били допуснати. Не се установяват сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на Териториално поделение на НОИ – Велико Търново следва да бъде присъдена сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,