Решение № 4764 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 505/2009 г.

Решение № 4764 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 505/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 119 от КСО и във връзка с чл. 31, ал. IV от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. Образувано е по жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Габрово против Решение № 102/7.11.08 г., постановено по адм. д. № 113/08 г. на Административен съд гр. Габрово, в частта му, в която е отменено Решение № 37/12.05.08 г. на органа - касатор и потвърдените с него: Разпореждане № О-07-999-05-00003394/20.03.08 г. ; Разпореждане № О-07-999-05-00003403/21.03.08 г. и Разпореждане № О-07-999-05-00003404/21.03.08 г. - и трите на Ръководител на изплащането на обезщетенията и помощите при РУ"СО" гр. Габрово. Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебния акт, в обжалваната му част и при решаване на спора по същество - за отхвърляне на оспорването на административните актове. Ответникът по касация - Султание Мустафа Аджъ от с. Петко Славейково, Община гр. Севлиево, Габровска област, не ангажира становище по делото. Заинтересованите страни: "Български пощи"ЕАД гр. София, не се представлява и не изразява становище по жалбата; "Хидромелиорации-Севлиево"ЕАД гр. Севлиево, не се явява представител и не депозира писмено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорените административни актове, издадени на основание чл. 40, ал. III КСО, във връзка с чл. 31 ал. I от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО /обн.ДВ,бр.1/05.01.07г./, първоинстанционният съд е приел, че са останали недоказани констатациите на органа, издал трите разпореждания, обективиращи отказ за отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за дните на болнични листове, както следва: №3107423/30.10.07г.; №3121038/11.01.08г. и №0060474/12.12.07г., първият издаден като първичен от ЕТ "Здраве д-р Юсеинов ИППМП" гр. Севлиево, а следващите от обща ЛКК при МЦ "Здраве" ООД гр.Севлиево, потвърдени с Решението по чл. 117, ал. 3 КСО на едноличния административен орган - касатор. Поради това е извел извод за липса на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, легнало в основата на постановените откази. Настоящата инстанция е обвързана от фактите, така както са установени в решението, в обжалваната му част, а те се свеждат до следното: С трите процесни болнични листове, издадени съобразно изискванията на Глава Втора "Експертиза на временната неработоспособност" от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (Обн. ДВ, бр. 47/07.06.05 г.) е удостоверена временна неработоспособност на ответницата по касация Султание Мустафа Аджъ за периодите: 30.10.07 г.-05.11.07 г. ; 11.12.07 г.-09.01.08 г. и 10.01.08 г.-08.02.08 г., включително. Според нормата на чл. 113, ал. III от Закона за здравето въпросните болнични листове имат характера на официални удостоверителни документи с обвързваща материална доказателствена сила и като такива са задължителни за всички лица, органи и организации, вкл. и за съдебните органи. Те свидетелстват за констатираната пълна (по обем) временна неработоспособност, препятстваща изобщо възможността да се упражнява каквато и да е дейност от освидетелстваното лице. Определен е и режим на лечение "домашен амбулаторен" за целия период на нетрудоспособността. По делото е установено, че Султание Мустафа Аджъ е била страна по две самостоятелни осигурителни право отношения - като служител на гише в ПС по трудов договор с "Български пощи"ЕАД и като член на Съвета на директорите по Договор за управление № РД 61-29/26.11.04 г. с "Хидромелиорации-Севлиево"ЕАД. Издадените болнични листове са представени само пред първия осигурител. В подадена справка по чл. 5, ал. IV КСО, вторият осигурител е посочил, че осигуреното лице е осъществявало възложената му дейност по управление през целия период на временната неработоспособност. От представените ведомости за изплатените възнаграждения от "Хидромелиорации -Севлиево"ЕАД за месеците: ноември и декември на 2007 г. и за януари и февруари на 2008 г., се установява, че въпреки нетрудоспособността на г-жа Султание Аджъ, тя е получавала пълното си възнаграждение като член на СД, при отработени всички работни дни за съответните месеци (л. 82-л. 88), включително и дните по болничните листове. Това е достатъчно основание да се приеме, че е нарушен режима на лечение, предписан й от здравните органи, тъй като дори и да не е изпълнявала управленските си задължения присъствено (в такъв смисъл са основно възраженията по делото), то очевидно по някакъв начин те са изпълнявани, защото обратното би означавало, че е получавала възнаграждение през един продължителен период от време без правно основание. А щом това е така и са били изпълнени в пълен обем задълженията на ответницата по Договор № РД 61-29/26.11.04 г., за възлагане на управлението на ЕАД с държавно имущество, с едностепенна система на управление "Хидромелиорации-Севлиево"ЕАД, то следва, че правилно е подадена справката по чл. 5, ал. IV КСО от втория осигурител и законосъобразно са внесени дължимите осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е извел несъответен на така установените факти по делото извод за липса на основанието по чл. 46, ал. I, т. 2 от КСО, приложено от органа по повод процесните правоотношения. Настоящият състав приема, че законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност от административния орган, тъй като съгласно правоизключващата норма на чл. 46, ал. I, т. 2 КСО - такова не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, а е доказано по делото, че за същия период, като член на СД, ответницата е получила пълното си възнаграждение. Нарушен е и чл. 16 от НИИПОПДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. I, т. 1 КСО и по чл. 4, ал. I, т. 7 КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. I НМЕР, съгласно която по искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях, като съгласно чл. 9, ал. II НМЕР, осигуреният е длъжен да го представи или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Настоящият състав споделя принципно извода на АС гр. Габрово, че нарушаването на горните задължения от осигуреното лице (по чл. 8 и чл. 9 НМЕР) не може да се отрази така драстично върху правото му на обезщетение по чл. 40, ал. I КСО, но само при положение, че не е осъществено основанието по чл. 46, ал. I, т. 2 КСО, което в случая не е така. Установява се и нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравното осигуряване, която вменява задължение на осигурените лица да изпълняват стриктно предписанията на медицинските органи. За целия период на временната нетрудоспособност на ответницата е начислено и изплатено възнаграждение по Договора за управление с "Хидромелиорации-Севлиево" ЕАД, на когото не са представени болничните листове и не е подавана коригираща декларация обр. № 1 за отразяване на дните във временна нетрудоспособност и дохода за изчисляване на паричното обезщетение. Няма данни осигуреното лице да е ползвало и някакъв друг разрешен му отпуск при втория осигурител за дните на неработоспособността, за да е налице условие да се формира извод, че макар и в противоречие с нормите на ЗЗО и НМЕР , не е било допуснато нарушение, тъй като болното лице е спазило предписания му режим на лечение. От изложеното следва, че е нарушен режима на лечение, предписан от здравните органи в болничните листове и лицето е получило възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което осуетява правото му на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение (респ. приравнените на него други възнаграждения, свързани с полагането на труд на друго основание), заместващо това възнаграждение. В тази връзка в разпоредбата на чл. 40, ал. I КСО е предвидено кога осигурените за всички осигурени социални рискове; за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Част от фактическите основания, изключващи правото на обезщетение са уредени в чл. 46 от КСО и като не е констатирал наличието на едно от тях, Административният съд гр. Габрово е отменил оспорените административни актове в противоречие със закона. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт, в обжалваната му част, следва да бъде отменен и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли оспорването на Султание Мустафа Аджъ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. I АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение