Решение № 13160 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2021 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ НА-ДИ-Д. АТАНАСОВ гр. Карнобат, [адрес], представляван от Д. Жеков, действащ чрез пълномощника си адв. Д. Вълева, срещу решение 363 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 57/2021 г. по описа на на Административен съд Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-418- 0051267/17.12.2020г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че за нарушение се счита и издаването на АУАН след ЗПАМ. Твърди се, че лицето извършило продажбата не е служител на ЕТ, а негов наемател и не е оправомощен да извършва продажби. На 17.12.2020 г. е прекратена дейността на ЕТ НА-ДИ-Д. АТАНАСОВ, за което надлежно са уведомени органите на НАП и този обект, вече се стопанисва от друг търговец, за което обстоятелство са пииложени доказателства пред административния съд. Счита, че ако обекта бъде запечатан, ще бъде санкционирано лице, което няма отношение към настоящото производство. Въз основа на горното се иска отмяна на решението, както и присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел Оперативна дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. По същество на спора твърди, че съдебното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Продробни съображения излага в приложено по делото подробно писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, е дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Подробно обосновава аргументите си в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира същата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-418- 0051267/17.12.2020г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС и чл.187 от ЗДДС на касатора е наложена мярка запечатване на търговски обект - стъкларско ателие, находящ се в гр. Карнобат, ул. Димитър Благоев 2, стопанисван от ЕТ НА-ДИ-Д. АТАНАСОВ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 буква а ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС. По делото е установено, че при извършена проверка на 09.12.2020 г. в търговски обект - стъкларско ателие, стопанисвано от касатора е направена контролна покупка на 1 бр. огледало на стойност 12,00 лв., заплатени в брой, за която сума не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Не е издадена и ръчна касова бележка от кочан. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Извършената контролна покупка не е била надлежно отчетена, като не е издаден фискален касов бон. Това съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Правилото на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е ясно и императивно: всяко лице е длъжно да регистрира извършването от него продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. При извършената проверка в търговския обект стопанисван от касатора е осъществена контролна покупка и тя не е маркирана. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Срокът от 14 дни не ограничава правата на търговеца в степен надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел. Причинените от мярката вреди не могат да бъдат противопоставени на защитения от закона фискален интерес. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В процесния случай при извършената контролна покупка на стойност 12 лв. от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената проверка не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно определеното задължение. Плащането е прието. Не намира опора в доказателствата по делото твърдението в касационната жалба, че фактите относно извършеното нарушение не са установени надлежно. Напротив, органите по приходите са описали действията си при проверката в протокол за извършена проверка сер.АА 0051267/09.12.2020 г., който отразява установеното в обекта. Констатациите отразени в него, налагат извод за осъществено нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. ПИП е съставен от органи по приходите при осъществяване на данъчно осигурителен контрол по чл. 110 ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Административният съд правилно е приел, че в случая е без значение кое е виновното физическо лице, осъществило продажбата и неиздало касова бележка. Мотивите на съда в тази част се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. От касатора не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в постановеното от административния съд определение 124 от 20.01.2021 г. Неоснователни са възраженията на касатора, с които се обосновава искането за отмяна на заповедта, предвид издаването й преди съставяне на АУАН Р584656. Не е необходимо издаването на АУАН и НП, за да бъде наложена ПАМ. Производствата по налагане на административно наказание и прилагането на ПАМ, са различни и не зависят едно от друго. Макар прилагането на ПАМ да е предвидено в чл. 22 ЗАНН, производствените правила за това са тези установени в АПК, както и приложимия специален закон. Обстоятелството, че на 17.12.2020 г. дейността на ЕТ е прекъсната, за което е представил доказателства пред първоинстанционния съд и изложените от търговеца твърдения, че дейността в търговския обект се упражнява от друго лице, не водят до извод за незаконосъобразност на ЗПАМ, както правилно е прието и от Административен съд Бургас. В обжалваното решение правилно е посочено, че ПАМ се прилага по отношение на лицето, извършило нарушение, но се отнася до обекта, във връзка с който е извършено нарушението, без значение чия собственост е той или от кого се стопанисва. В този смисъл е разпоредбата на чл.187, ал.1, изр. 2 ЗДДС. Основателно е твърдението в касационната жалба, че липсват мотиви в ЗПАМ по отношение на продължителността на наложената мяка. В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Това заключение следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. За него в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ. Претенции за присъждане на разноски не са заявени от касатора, поради което не се дължи произнасяне от настоящия състав в този смисъл. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение