Решение № 246 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2017 г.

Решение № 246 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1574/8.12.2016 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1480/2016 г., с което е потвърдено решение № 1606/25.04.2016 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 10156/2015 г., с което е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор и е отхвърлен иска за обезщетение за предоставената издръжка и положените грижи в изпълнение на договора. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на нови доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задълженията му по чл. 143, чл. 145 и чл. 146, ал. 2 ГПК и материалноправния въпрос за правното значение на изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане от длъжника и от другите лица, които отговарят за изпълнението. По повдигнатия материалноправен въпрос е постановено ТР № 6/15.05.2012 г., ВКС, ОСГК по т. д. № 6/2011 г. съгласно което, ако по договор за издръжка и гледане, кредиторът получава изпълнение само от единия длъжник, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като спрямо неделимото задължение за издръжка и гледане намират приложение правилата на солидарните задължения, уредени в чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Когато по договора за издръжка и гледане са задължени повече лица, за кредитора е без правно значение от кого получава дължимото изпълнение. Удовлетворен ли е, той не може да иска разваляне на договора по отношение на никое от задължените лица. Ако кредиторът не е удовлетворен изцяло от полученото от всички задължени лица, налице е частично неизпълнение и кредиторът може да иска развалянето на целия договор, но само ако неизпълнената част не е незначителна с оглед на неговия интерес и, разбира се, с оглед на изпълнената част. По повдигнатия процесуалноправен въпрос е постановено ТР № 1/9.12.2013 г., ВКС, ОСГТК по т. д. № 1/2013 г. съгласно т. 2 на което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първият ищец е прехвърлил част от собствения си недвижим имот (втори етаж от жилищна сграда с S ид. ч. от изба и от дворното място) на първата ответница - негова дъщеря по време на брака й с втория ответник срещу задължение за издръжка и гледане на него и съпругата му, запазвайки пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху част от имота (югоизточна стая). В отговора на исковата молба вторият ответник е заявил, че първата ответница - негова бивша съпруга от няколко години е в конфликтни отношения с ищците - нейни родители, които са в лошо здравословно и финансово състояние и имат нужда от грижи, като поддържа, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Първата ответница в писмения отговор на исковата молба твърди, че допреди една година е изпълнявала стриктно задълженията си и признава, че след това не е изпълнявала задълженията си, тъй като здравословното й състояние се е влошило, а вторият ответник я е изгонил от дома си. Въззивният съд е приел, че ищците са доказали наличието на валидно облигационно отношение, но по делото не е било доказано от ответниците да са полагали адекватни на поетите с договора задължения за грижи и издръжка, поради което е налице виновно неизпълнение на задълженията по алеаторния договор, по който неизпълнението не се явява незначително. Като неоснователно е прието възражението на ответницата, че ищецът е отказал да приеме грижи и издръжка в натура, като това не я освобождава от изпълнение и тя е следвало незабавно да поиска от съда трансформация на задължението в паричен еквивалент. Съдът е приел, че влошеното й здравословно състояние и ниската пенсия, която тя е получавала са обстоятелства, които не обуславят обективна невъзможност да изпълни поетите грижи и освобождаване от отговорност. По отношение на искането на ответницата да й бъде върнато даденото по договора, въззивният съд е приел, че е неоснователно, доколкото по делото не е доказано да е престирала нещо в полза на ищците. Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск за разваляне на договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, по който задължени да предоставят издръжка и грижи са приобретателката и нейния съпруг - като ползващ се от договора, а право да получават издръжка и грижи са прехвърлителят и неговата съпруга - като бенефициер (без значение е чий е бил прехвърленият имот, тъй като разпоредителната сделка не е оспорена от съпругата на прехвърлителя в законния срок). Също правилно съдът е приел, че развалянето се претендира поради частично неизпълнение - договорът е сключен на 25.05.1981 г., изпълняван е стриктно дълги години, но "от известно време" няма изпълнение. Поканата да бъде възобновено изпълнението е връчена на ответницата на 15.07.2015 г. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд не е отчел, че първоинстанционният съд не е изпълнил нито задължението си по чл. 145 ГПК да изясни от кой момент се претендира неизпълнение, нито задължението си по чл. 146, ал. 1 ГПК да разпредели доказателствената тежест. Вместо да я разпредели, той е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че ответниците не изпълняват задълженията си, и на ответниците е указал, че е в тяхна тежест да докажат, че са предоставяли издръжка и грижи за ищеца и съпругата му през "релевирания период". Във въззивната жалба ответницата е изложила оплаквания, че доказателствената тежест не е разпределена нито е посочен "релевирания период", както и че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК, за да изясни, от кога се претендира неизпълнение. Поискан е и разпит на двама свидетеля при довеждане за установяване на отказа на прехвърлителя да приема издръжка и грижи от нея и предоставянето и приемането на издръжка и грижи от втория ответник. Вместо да укаже на въззивницата, че не сочи доказателства за изпълнението на договора по отношение на двамата кредитори от сключването му до предявяването на иска (до приключването на първото заседание по делото в първата инстанция не е искано и не е допуснато изменение на иска чрез добавянето на нов период на неизпълнение), въззивният съд не е допуснал разпит и на поисканите свидетели. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отхвърлил евентуално съединения иск за обезщетение за предоставената издръжка и положените грижи в изпълнение на договора, без да се произнесе по изричното признание на ищеца в исковата молба, че договорът е изпълняван дълги години. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да даде посочените указания на въззивница, да й укаже в какъв срок следва да ги изпълни и се произнесе по направените доказателствени искания съгласно изложеното по-горе. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение