Решение № 5501 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2016 г.

Решение № 5501 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Хасан против решение № 6924/11.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5135/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлен иска му, предявен по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) за установяване по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), че в периода от 01.06.2011 г. до 01.09.2011 г. спрямо ищеца е осъществена дискриминация като по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място] не му разрешено да изпраща адресирани до самия него писма, като същевременно на лишения от свобода Х. Атанасов, изтърпяващ наказанието си в затвора в [населено място]., това е било разрешено. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. След спиране и възобновяване на производството по делото, Х. Хасан, в съдебно заседание, развива доводи за недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради неспазване правилата на родовата подсъдност съобразно Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. О. - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на постановеното решение, поради особено съществено нарушение на правилата на родовата подсъдност. След преценка на обжалваното решение в изпълнение на задължението на касационния съд, разпоредено в чл. 218, ал. 2 АПК служебно да прецени, независимо дали са наведени доводи от страните, валидността и допустимостта на решението, както и приложението на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за недопустимо. Решението е постановено в производство по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. В производството ищецът е предявил иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. против ГДИН. На 25.05.2016 г. по искане на председателите на ВАС и ВКС е образувано съвместно тълкувателно дело № 1/2016 г., по описа на ВКС, като пред Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, за преодоляване на противоречивата съдебна практика на смесените петчленни състави, е поставен въпросът: "На кой съд (районен или административен) са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., за установяването на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения?" Допълнително към питането, двамата председатели на ВКС и ВАС са внесли пред Общото събрание и питането "Ако при постановяване на Тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г., Общото събрание приеме, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. са родово подсъдни на районния съд, на кой съд са подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, като обяви за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, в частта му по т. 4". След образуване на касационното производство по жалбата на Х. Хасан, с определение постановено на 02.06.2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил определението си по хода на делото от 10.05.2017 г. и е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), до решаване на тълкувателно дело № 1/2016 г. на ВАС и ВКС, поради преюдициалност на решението по тълкувателното дело по отношение разглеждания спор. Определението за спиране е влязло в сила. С Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ОСС на ГК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност и вместо това е прието, че исковете с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно - за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация също е подсъден на районния съд. С определение от 22.01.2019 г. Върховният административен съд, пето отделение след приключване на преюдициалното производство с цитираното тълкувателно постановление, на основание чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК възобнови производството по адм. дело № 3468/2016 г. по описа на Върховния административен съд. При постановяване на решението в настоящето касационно производство, следва да бъде взето предвид следното: По силата на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Както се посочи с тълкувателното постановление е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса кой е родово компетентния съд да се произнесе по исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. С оглед приетото, че исковете са подсъдни на районния съд и следва да се приеме, че решението, което е предмет на касационна проверка е недопустимо, като постановено от некомпетентен по правилата за родова подсъдност съд - Административен съд - С.-град. Н. това основание съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено на Софийския районен съд по компетентност по правилата за родова и местна подсъдност, за произнасяне по предявения иск от Х. Хасан. Решаващият съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски, с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,