Решение № 11983 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Главния архитект на Столична община,, против решение 2524/15.04.2021 г., постановено по адм. дело 3171/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен постановен от него отказ да издаде, по реда на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, удостоверение за търпимост за незаконен строеж: "двуетажна жилищна сграда", със ЗП 80.09 кв.м., РЗП - 179.18 кв.м., находяща се в ПИ с пл. 15, в.з. "Буков дол", по плана на гр. София, р-н "Панчарево, землище с. Пасарел и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните мотиви на решението по тълкуването и прилагането на закона. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. Георгиева, по съображенията в нея. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Л. Вълков, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Димитрова, която оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор. Претендира направените по делото разноски по списък, с доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е анализирал събраните в хода на процеса доказателства съобразно относимата правна уредба, изяснил е релевантните за спора факти, подробно ги е обсъдил и въз основа на тях е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че процесният отказ по заявление от 12.09.2018г., обективиран в писмо от 19.01.2019г., съдържа фактически и правни основания, издаден е от компетентен орган и в изискуемата форма, но е материално незаконосъобразен. Детайлно в решението е проследена действащата към момента на изграждането на строежа /1998г. / правна уредба, съобразени са данните от Кадастралния план, предхождащ невлязлата в сила КК, от извършеното геодезическо заснемане и тези от неоспореното заключение на вещото лице, които недвусмислено показват, че застроената в ПИ 15 сграда отговаря на изискванията на ЗУТ/2001г. и на ОУП, одобрен с Решение на МС от 16.12.2009 г. за застрояване във "Жв - вилна зона ". За същата не е изработван ЗРП, но в кориците на делото е приобщено ЧЗР, установяващо градоустройствен статут на сградата, което не е съобразено от административния орган /като несъхранено/, което и вещото лице и съдът правилно са кредитирали, заедно с утвърждаващата го заповед от 07.07.1998г. Същото има силата на ПУП, актуално е и към момента. Затова е обоснован крайният извод, че в случая са изпълнени кумулативно предвидените в разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ предпоставки, с оглед допустимостта на строежа с действащите строителни правила и норми, както към момента на изграждането му, така и понастоящем. Без основание с касационната жалба се твърди като единствен порок на съдебния акт, позован на разпоредбата на чл. 34 ЗУТ, че във вилните зони сградите следва да са на разстояние най-малко 4 м. от страничната граница, а процесният строеж е на 3.60м. Това отстояние не е съществувало като изискване към времето на изграждане на сградата, от една страна то е незначително, от друга възражението не е наведено в хода на процеса, не е оспорен изводът в заключението по СТЕ, че "ЧИЗ отговаря на изискванията на ЗТСУ и ППЗТСУ, както и на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ". По делото, нито от заключението на вещото лице, нито от съдържанието на административната преписка, се доказва нарушение на изискването за разположение на строежа така, както се твърди от административния орган. С оглед тези съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице и при този изход на процеса, на ответника Вълков следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани като реално заплатени разноски за настоящето производство, поради което Върховният административен съд, Второ отделение,