Решение № 9734 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2018 г.

Решение № 9734 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванов срещу Решение № 284 от 06.07.2018 г., постановено по адм. дело № 257 по описа за 2018 г. на Административен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил жалбата му с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № РД-14-749 от 28.04.2017 г. на главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) – Перник за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът повторно навежда съображения във връзка с твърденията си за нищожност на оспорения акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с прогласяване нищожността на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Перник, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искане за обявяване на нищожност на Заповед № РД-14-749 от 28.04.2017 г. на главен инспектор в ОО АА за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвтП - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. ПАМ е приложена от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на лек автомобил марка "Мерцедес", Ц 250 ТД с рег. [рег. номер на МПС], собственост на В. Иванов, който се оставя за домуване в охраняем паркинг "ВиВ", гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин" № 1 (чл. 106а, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗАвтП). Разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 28.04.2017 г. при оказано съдействие на Икономическа и Пътна полиция при ОД на МВР-Перник във връзка с писмо на ГДНП с peг. № 3286-р-8080/23, 02. 2017 г. около 07: 55 ч. в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин в посока от кръстовище кв. Иван Пашов към кв. Мошино, при извършване на Специализирана полицейска операция от ОД на МВР гр. Перник - М. Стоянов младши автоконтрольор и А. Георгиев са установили, че В. Иванов - водач на автомобил Мерцедес Ц 250 ТД с peг. [рег. номер на МПС], собственост на В. Иванов, е извършил нерегламентиран превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета. АУАН № 225684 е съставен при оказано съдействие на МВР гр. Перник на мястото на установяване на нарушението. След направена справка в информационната система на ИА АА - София е установено, че лек автомобил "Мерцедес" Ц 250 ТД с peг. [рег. номер на МПС]. не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При извършената проверка относно действителността на акта съдът е изложил мотиви, че не е налице допуснато нарушение при издаване на акта, който да е до такава степен тежко, че да обосновава нищожност на акта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По арг. от чл. 168, ал. 3 от АПК подаването на жалбата след преклузивния срок за оспорване законосъобразността на административния акт ограничава предмета на съдебния контрол единствено до проверка на неговата действителност. По делото е безспорно установено, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В случая издателят на акта - главен инспектор в ОО АА – Перник К. Запрев е оправомощен със Заповед № РД-01-212/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да издава административни актове от категорията на процесния. На второ място, безспорно е също, че е спазена изискуемата форма. За да бъде налице нарушение на формата, трябва законът да поставя изискване за определена форма на акта и тя да не е спазена, то тогава ще е налице нищожност на акта, тъй като в този случай изискването за форма е условие за действителност. Член 59, ал. 2 АПК изрично установява формата на административния акт и това е писмената форма, която е спазена. Съдът правилно е установил също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са засегнали законосъобразността на акта до степен на нищожност. Спорният въпрос по делото е относно приложението на материалния закон. Основното оплакване на касационния жалбоподател е, че за същото административното нарушение, послужило като основание за прилагане на мярката, е издадено и наказателно постановление за налагане на административно наказание. Наказателното постановление обаче е отменено с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка съдът правилно е посочил, че представеното Решение № 454/18.09.2017 г., постановено по АНД № 01264/2017 г. на Районен съд Перник, с което е отменено наказателното постановление, не обосновава извод за нищожност на административния акт, тъй като основанията за законосъобразност на издаденото наказателно постановление в административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, са различни от основанията за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка по реда на АПК. В допълнение следва да се отбележи, че липсата на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта в какъвто смисъл са оплакванията на касационния жалбоподател, не съставлява порок, водещ до нищожност на административния акт, а до неговата материална незаконосъобразност и е основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Като критерии за нищожност на административния акт поради материална незаконосъобразност се изследват: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; дали актът е изцяло лишен от законова опора; дали акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; дали актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно – административно нарушение и др. Обстоятелството, че след прилагането на ПАМ, издаденото наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, не води до извод за незаконосъобразност на заповедта, още повече до нейната нищожност. Отмяната на постановлението само би послужила като правопрекратяващ факт по отношение действието на мярката. С прилагането на принудителните административни мерки законът обвързва настъпването на различни правни последици от административното наказание с оглед постигане на заложените в закона цели. По изложените съображения не е налице материална незаконосъобразност, която да се намира в тежка степен на изначална нетърпимост от правния ред и да може да обоснове нищожност на административния акт за прилагане на принудителна административна мярка. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение