Решение № 13765 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. от [населено място], Област Враца, Община Враца, чрез процесуален представител адв. И. Георгиева, срещу решение 818 от 19 април 2024 г., постановено по адм. дело 28/2024 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед Л-5305/18 декември 2023 г., на главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. И. С., младши инспектор - надзирател l-ва степен в затвора гр. Враца, l-ва категория, против заповед Л-5305/18 декември 2023 г., на главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на Г. С. е било наложено дисциплинарно наказание Уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като надзирател I-ва степен, в затвора в гр. Враца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. За държавните служители в ГДИН при Министерство на правосъдието, по силата на закона, са приложими правилата на Закона за МВР, т.е. същите, на които са подчинени и полицейските служители. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 204 ал. 1 т. 3 ЗМВР, в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и съдържа всички реквизити по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, спазен е срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, във вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, спазено е и изискването на чл. 207, ал. 8 и ал. 10 ЗМВР за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание или снемане на обяснения от него. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР като за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона. Заповедта е връчена на наказания служител в съответствие с правилата на чл. 210, ал. 2 ЗМВР. Дадена е възможност за писмени обяснения на служителя преди издаване на заповедта, същият е запознат и е могъл да защити правата си. Оспореният административен акт е подробно мотивиран с нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по - конкретно чл. 15 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и чл.17 държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от ГД Охрана и ГД Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието. Неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, обосноваващо законосъобразността на наложеното наказание. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от ДНО разпоредби от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от ГД Охрана и ГД Изпълнение на наказанията към министъра на правосъдието, а именно: чл. 15 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" и чл. 17 държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Както правилно приема съдът, нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който С. е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че административният орган се е произнесъл преди наказателния съд по въпросите които подлежат на доказване и в тази връзка дисциплинарната отговорност следвало да се реализира след влизане в сила на присъдата, а не да предхожда същата. В случая дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на С. е ангажирана за нарушения на Етичния кодекс, което е довело до уронване престижа на службата, като събраните доказателства, потвърждават така вмененото за извършено дисциплинарно нарушение. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от "друг вид отговорност" за същото деяние. В този смисъл е и Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по тълкувателно дело 4/2007 г. Съгласно чл.194, ал. З и ал. 4 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност и дисциплинарната отговорност е лична. Заповедта е мотивирана, изложени са фактическите обстоятелства и са обсъдени доказателствата и възраженията на служителя, по несъмнен начин е установена вината на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав. Действията на С. са станали известни на служители от МВР, на прокуратурата, а чрез медийното отразяване и на широката общественост, които действия несъмнено притежават белезите за увреждане доброто име на институцията. Разпоредбата на чл.203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква деянието да е "уронващо престижа", т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. При издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивното изискване на чл. 206. ал. 2 ЗМВР. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с мотиви относно тези обстоятелства, включително, че на служителя не са налагани дисциплинарни наказания, като наложеното наказание предвид на анализа извършен и от съдебният състав се явява съразмерно, с оглед на поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и настъпилите последици от него. Съгласно приложения чл.203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, процесната деятелност на служителя законодателно е квалифицирана като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага наказание уволнение, като същото е установено, както от обективна, така и от субективна страна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав