Решение № 159 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 486/2014 г.

Решение № 159 от 23.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 486/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по искане, направено от Главния прокурор на РБ по чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, т. 2 от НПК, за възобновяване на производството по нохд № 272/2013 г. на Районен съд гр. Никопол и за отмяна на определение № 81/28.08.2013 г., с което е одобрено споразумение по реда на чл. 384, вр. чл. 381 и сл. НПК. В подкрепа на посоченото основание за възобновяване се изтъква неправилното приложение на чл. 382, ал. 7 от НПК. Съдът е направил незаконосъобразен извод, че споразумението не противоречи на закона, без да е събрал всички доказателства, предпоставящи изискуемият се пълен фактически състав за неговото одобряване. Не са събрани данни за: обществената опасност на деянието и дееца; относно характеристиката на личността на осъденото лице; дали са били възстановени имуществените вреди от деянието или е било обезпечено тяхното възстановяване. Иска се отмяна по реда на възобновяването на атакувания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане на първостепенния съд. В съдебно заседание осъденият Д. Ф. Ц. не се явява, редовно призован и получил препис от искането на Главния прокурор, без да изтъква уважителна причина за неявяването си. Прокурорът от ВКП поддържа искането и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, изразеното от представителя на ВКП становище в съдебно заседание и провери данните по делото, в пределите на правомощията си, и за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от легитимна страна, спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 от НПК съдебен акт и поради характера на претенцията, не е обвързано със срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането Е ОСНОВАТЕЛНО. Съдебното производство по нохд № 272/2013 г. по описа на РС Никопол се е развило в условията на "Бързо производство" по чл. 357, ал. 1, т. 3 от НПК и по реда на особените правила на глава ХХIХ от НПК - "Решаване на делото със споразумение". С протоколно определение от 28.08.2013 г. по нохд № 272/13 г. на Районен съд гр. Никопол, по реда на чл. 384 и сл. НПК, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото между представител на Районна прокуратура гр. Никопол и защитата на подсъдимия Д. Ф. Ц., постигнато след образуване на съдебното производство . Съгласно одобреното от съда споразумение, подсъдимият Д. Ф. Ц., [ЕГН ] е признат за виновен за престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, за това че на неустановена дата през лятото на 2013 г. - до 14.08.2013 г., в землището на [населено място], без писмено позволително, е събирал 1/ един/ куб. м. тополови дърва на стойност 51,00 лева, включително и отсечени и паднали от имот- частна общинска собственост на Община Гулянци- "отдел 43", подотдел "Ж" на "Горски фонд", като случаят е маловажен и му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100/ сто / лева. С определението за решаване на делото, съгл. чл. 24, ал. 3 от НПК, е прекратено воденото срещу подсъдимия наказателно производство. Влязло е в сила на същата дата като неподлежащо на обжалване. Изводът на съда, че споразумението не противоречи на закона, направен при одобряването на споразумението на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, е неправилен. Проверката на данните по делото показа, че при постановяване на определението, с което е одобрено споразумението, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 382, ал. 7, вр. чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК. Обемът на оценката за съответност на споразумението със закона и морала обхваща преценката на всички въпроси от неговото съдържание. Следователно, преди да пристъпи към одобряване на споразумението, освен за позитивноправните предпоставки по чл. 382, ал. 4 от НПК, в чието обективно наличие съдът е длъжен да се увери, че: подсъдимият разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях и доброволно е подписал споразумението, съдът, решаващ делото по този ред е трябвало да прецени и всички останали въпроси от съдържанието на споразумението чл. 381, ал. 5, т. т. 1 - 6 от НПК . На първо място, от наличните по делото доказателствени източници е била наложителна преценката: дали действително има извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия / обвиняемия/, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и вярна ли е поднесената от споразумелите се страни правна квалификация. При положителен отговор на тези въпроси са и последващите отговори на останалите, изпълващи съдържанието на споразумението въпроси по чл. 381, ал. 5, т. т. 2 - 6 от НПК. В случая, съдът е трябвало да подложи на преценка данните, съдържими в писмените доказателства и в писмените доказателствени средства, които изцяло са в подкрепа на обстоятелствата на обвинението в обвинителния акт, че инкриминираното деяние има за предмет неправомерния добив на един куб. метър дърва, на стойност 51 лева. Тези данни, както и обстоятелствата, че подсъдимият не е осъждан / реабилитиран е по право/, че липсват отрицателни и противообществени прояви на личността му, че размерът на предмета на престъплението е с твърде ниска стойност и е оставен на отговорно пазене в дома му, с което може да се приеме и че е обезпечено възстановяването му на собственика - Община Гулянци, всички те, биха могли да се разгледат като предпоставки за приложение на признаците на малозначителност на случая, по чл. 9, ал. 2 НК, а не като състав на престъпление при "маловажен случай", каквато квалификация е предложена със споразумението и е одобрена с атакуваното определение. При преценката за законосъобразност на предложеното от страните споразумение, съдът е трябвало да оцени тези обективни характеристики на деянието и дееца и да постави разграничение в оценъчната си дейност "малозначителността" на конкретното деяние от оценката за неговата "маловажност". Вярно е, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 235 НК са особено значими. Когато се застрашават или увреждат с предвидените в състава форми на деянието, те несъмнено се нуждаят от ефективна защита. Но при преценката на описаното в обвинителния акт и подкрепено с данните от доказателствените източници за поведението на осъденото лице, не следват изводи, обосноваващи такава степен на обществена опасност, която да даде престъпен облик на извършеното деяние. Законът в чл. 93, т. 9 НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай" и това понятие се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав. Но конкретното престъпно деяние предвид и твърде ниската стойност на неговия предмет, сочи на наличието на предвидените в чл. 9, ал. 2 НК признаци; деянието не е престъпно въобще, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, защото е толкова малозначително, че обществената му опасност е явно незначителна. При този извод, не би могло да се квалифицира като маловажно, защото не е престъпно. Поради това, правилното приложение на процесуалния закон и съблюдаването на материалния закон е изисквало Никополският районен съд да откаже да одобри споразумението като се произнесе по предмета на делото в производство по общия ред, а не в рамките на особените правила на Глава ХХIХ от НПК. При правната оценка на събраните по делото данни от доказателствените източници е следвало да прецени не са ли налице признаците на малозначителност, поради явно незначителната степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и при липсата на престъпление - да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Въз основа на тези изводи, искането за възобновяване е основателно. Допуснато е особено съществено нарушение на закона по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и делото следва да бъде възобновено, а определението за решаването му със споразумение - отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане по общия ред, от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът трябва да съблюдава стриктно и правилото на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като в досъдебното производство са събрани данни, че срещу осъдения Д. Ц. има издаден АУАН Б02, серия К 2009 г. от 14.08.2013 г. за това, че на същата дата без писмено позволително за доказване на законния му произход, е събирал 1/ един/ куб. м. тополови дърва - нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона горите. Същото деяние е предмет и на наказателното обвинение по нохд № 272/13 г. на РС гр. Никопол. При положение, че при новото разглеждане на делото бъде установено, че срещу Ц. има висящо административно- наказателно производство за същото деяние по същото време и място, или то е приключило с влязло в сила наказателно постановление, производството по наказателното дело по същото обвинение срещу същото лице следва да бъде прекратено поради забраната на императивното правило - non bis in idem. Наложена е устойчива съдебна практика на ВС и на ВКС по приложението на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК: Р-559/95 г. на I н. о.; Р-198/58 г. на II н. о.; решение по н. д. № 651/2012 г. на III н. о.; решение по н. д. № 417/2012 г. на II н. о. на ВКС на РБ. Тази норма от националното ни право е аналогична с правилото по чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧОС (ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата), съгласно който: "Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава", въз основа на който са постановени редица еднозначни решения на ЕСПЧ: Lauko v. Slovakia; Ozturk v. Federal Republic of Germany; Sergey Zolotukhin v. Russia и пр. Според мотивите на решението по делото Sergey Zolotukhin v. Russia: "съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение". Според решението по делото Ц. Ц. срещу България - под "наказателно обвинение" се има предвид не само обвинение за престъпление, но и за извършено административно нарушение. И едното и другото висящо производство срещу Д. Ф. Ц. или приключило с влязъл в сила съдебен акт, или с акт на административно-наказващ орган, са пречка за образуване на производството срещу същото лице по същото обвинение и по-късно заведеното, следва да бъде прекратено като недопустимо. Воден от тези мотиви и съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, съставът на ВКС, III-то н. о.