Решение № 13853 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2009 г.

Решение № 13853 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "Варнагаз" АД, гр. Варна против решение № Ц-12 от 30.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на община Варна, с изключение на кметствата "Владислав Варненчик", "Младост" и "Аспарухово", считано от 01.05.2009 г. при продължителност на регулаторния период до 2011 г., включително. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципите на административния процес, в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, тъй като не са взети предвид предложените от дружеството цени, включващи недовзет приход за предходен период, а методът за определяне на цени е неправилно приложен, както и в противоречие с целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката - изпратена на административния орган за ново разглеждане по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и направените по делото разноски. В хода на производството жалбоподателят "Варнагаз" АД се преобразува чрез вливане и като жалбоподател по делото е конституиран неговия правоприемник "Овергаз изток" АД, гр. Бургас. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № Е- 15-31-11/10.12.2007 г. "Варнагаз" АД гр. Варна прави искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на община Варна за периода 2008 - 2011 г. Към заявлението са приложени справки за цените за всяка една година от регулаторния период 2008 - 2011 г. и бизнес план за периода (писма вх. № № Е -15-31-11/07.10.2008 г., Е-15-31-11/05.06.2008 г., Е-15-31-11/11.03.2009 г.). Заявлението на дружеството и предложените цени са обсъдени от дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата, основните ценообразуващи елементи и бизнес-плана. Констатирано е, че в цените за разпределение на природен газ е включен недовзет приход от нереализирани количества в размер на 2 722 513 хил. лв. за периода 2004 -2006 г. (доклад № Е - ДК-136 от 26.03.2009 г.). Докладът на специалистите е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 30.03.2009 г. (протокол № 38). На 07.04.2009 г. е проведено открито заседание за разглеждане на заявлението, на което са приети възражения на дружеството - заявител по доклада на работната група (протокол № 45, възражение вх. № Е-15-31-6/07.04.2009 г.). На 13.04.2009 г., в закрито заседание, ДКЕВР приема проект за решение по заявлението на "Варнагаз" АД за утвърждаване на цени за пренос на природен газ, цени за снабдяване и цени за присъединяване на потребителите към газоразпределителната мрежа, който представя за обществено обсъждане, проведено на 15.04.2009 г. (извлечение от протокол № 48/13.04.2009 г.). На 30.03.2009 г. ДКЕВР провежда закрито заседание, на което приема решение № Ц - 12/30.04.2009 г., предмет на оспорване, с което утвърждава за "Варнагаз" АД цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителните мрежи за територията на община Варна, с изключение на кметствата "Владислав Варненчик", "Младост" и "Аспарухово", считано от 01.05.2009 г. до 2011 г. Цените са диференцирани за отделните категории потребители и са определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., регулаторната база на активите за същата година и нормата на възвращаемост на капитала без да е отчетен недовзетия приход за периода 2004 - 2006 г. (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, обяснения на експерта в съдебно заседание). Решението е взето единодушно от всички дванадесет членове на комисията, участвали в заседанието. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допусната съдебно- икономическа експертиза. При така установените факти съдът стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за обжалване, против акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Същото е издадено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите ги документи - доклади, протоколни решения), обсъдени са постъпилите заявление, възражение, както и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване към газоразпределителните мрежи по отношение на жалбоподателя за разглеждания период. Оспореното решение на ДКЕВР е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на енергийното предприятие, с представяне на необходимата информация и документи (чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ), а решението е взето след приемане на доклад, запознаване с възраженията на дружеството и обществено обсъждане (чл. 28 - чл. 32 от наредбата). Оспореният административен акт е приет от регулаторния орган с необходимото съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ мнозинство, на закрито заседание на комисията (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЕ и в съответствие с чл. 32, ал. 1 от наредбата). Със спазването на конкретните процедурни изисквания, посочени в цитираните нормативни актове, са осъществени и принципите на административния процес, регламентирани в чл. 7, чл. 11 и чл. 13 от АПК. Решението е постановено след извършен регулаторен преглед, както и анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от енергийното предприятие и утвърждаване на прогнозните необходими приходи заедно с цените за лицензираната дейност, с което са установени и преценени действителните факти от значение за случая (чл. 7 от АПК). Същото е постановено в разумни с оглед неколкократните уточняващи молби, представените от дружеството, срокове. При постановяване на решение не е допуснато и нарушение на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК. Обстоятелството, че регулаторният орган одобрява бизнес плана на на "Варнагаз" АД за разглеждания период, не дава основание да се признае недовзетия приход, ако не са налице нормативно установените изисквания за това. Оспореното решение на комисията е постановено в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. Цените, утвърдени с обжалваното решение, са изчислени в съответствие с изискванията на Наредбата за регулиране на цените на природния газ и Указанията за образуване на цените за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и за снабдяване с природен газ от краен снабдител при регулиране на газоразпределителните дружество чрез метода "Горна граница на цени" (Указанията), като са съобразени изброените в чл. 9 - чл. 13 от наредбата ценообразуващи елементи и без да е отчетен посоченият от лицензианта недовзет приход за периода 2004 - 2006 г. Избраният метод за определяне на цените кореспондира с текста на чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата, в редакцията в ДВ бр. 64/07.08.2007 г., действаща към иницииране на производството и постановяване на атакуваното решение. При прилагането на посочения метод се определя цена за първата година от регулаторния период, която впоследствие ежегодно се актуализира, като се отчита инфлацията и ефективността на предприятието (чл. 3 и 3.1 от Указанията). Цената за първата година от регулаторния период се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба (чл. 18 - 20 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ). В случая решението на комисията е съобразено и с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от наредбата. С изменението на Наредбата за регулиране на цените на природния газ (ДВ, бр. 64 от 2007 г.) е отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност" и като основни методи на ценово регулиране са въведени методите за регулиране чрез стимули "горна граница на цени" и "горна граница на приходи" заедно с метода "норма на възвръщаемост на капитала". Нормата на чл. 4, ал. 3 от наредбата предвижда, че при прилагането на методите за регулиране чрез стимули, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Разпоредбата е диспозитивна и предоставя право на органа да прецени дали да извърши корекция, като съобрази, предоставената от заявителите информация. Следователно, като не се съобразява с данните за недовзет приход за периода 2004 - 2006 г. комисията действа в рамките на нормативно предоставената й оперативната самостоятелност. Ето защо доводът на жалбоподателя да допуснато нарушение на цитирания текст е неоснователен. Недовзетият/надвзетият приход представлява разлика между реалните приходи на предприятието за даден период и коригирания необходим приход за същия период, изчислен по одобрена методика. Недовзетият приход се формира при неизпълнение на прогнозираните и планирани продажби или при тяхното преизпълнение - надвзет приход и зависи в най-голяма степен от изпълнението на плана за продажби и в по-малка степен от извършените нови инвестиции за определен период. В случая посоченият от жалбоподателя недовзет приход за периода 2004 - 2006 г. не може да бъде съобразен при определяне на цените за посочения в разглежданото решение период и поради обстоятелството, че периодът, през който този приход е пропуснат, не се обхваща от данните за определяне на цените съгласно нормативните изисквания. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12 - месечен отчетен период, наречен базисна година. В този смисъл е и чл. 5 от Указанията. Съгласно определението по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, "базисна година" е предходната календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Следователно предоставена от дружеството информация относно недовзет приход за 2004 - 2006 г., не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган и не може да бъде взета предвид при определяне на цената за следващия регулаторен период още повече, че ценообразуването през новия период се осъществява, както се посочи, по нов метод. Последният извод се налага от анализа на чл. 4, ал. 3 от наредбата, според който регулаторният орган може да съобрази недовзетия/ надвзетия приход, когато същият е реализиран за регулаторен период, за който действа методът на регулиране чрез стимули с вариантите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б". В случая за периода 2004 - 2006 г. се прилага метода "нетна настояща стойност", обстоятелство, което обоснова извод, че недовзетия приход, посочен от жалбоподателя не може де бъде отчетен. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР цени за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване към газоразпределителните мрежи, предмет на разглеждане в настоящото производство, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от природен газ; създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 421.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,