Решение № 55 от 29.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2820/2015 г.

Решение № 55 от 29.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2820/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 ЗМТА. Образувано е по предявен на 8.09.2015 г. от П. Д. Д. и Н. М. К. против [фирма], София иск за отмяна на Арбитражно решение № 77 от 17.02.2011 г. по арбитражно дело № 77/2011 г. на арбитър Бисерка Газдова. Ищците искат отмяната на арбитражното решение с твърдения, че П. Д. е узнала за проведеното арбитражно производство и постановеното по него решение на 12.06.2015 г., когато в банката, в която има разплащателна сметка, било получено запорно съобщение, на която дата уведомила и Н. К.. На последния запорно съобщение лично не било връчвано. Твърденията са, че при запознаване с материалите по арбитражно дело № 77/2011 г. установили, че съдържанието на договора за револвиращ заем било дописвано след съставянето му, без те да са давали съгласието си да възложат разглеждането на споровете си с [фирма] на арбитраж. В. в чл. 18 на ОУ към договора за револвиращ заем арбитражна клауза била нищожна-основание за отмяна по т. 2 на чл. 47 ЗМТА, тъй като в нея липсвало посочване на имена на арбитри или надлежна арбитражна институция. Вписани били само административни адреси в [населено място], т. е. клаузата била неизпълнима. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 18 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално, а предварително изготвена от кредитната институция без възможност насрещната страна по договора да повлияе върху съдържанието й и създава неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите. С оглед на това искат отмяна на арбитражното решение също на основанието по т. 2 на чл. 47 ЗМТА. Позовават се на противоречие на арбитражното решение на обществения ред и на основанието за отмяна по т. 3, предл. второ на чл. 47 ЗМТА поради: едностранното дописване на клаузи от страна на кредитодателя при използване на неравноправната позиция и неосведоменост на кредитополучателите; и разглеждане на спора от неизбран-непосочен арбитър. Поддържат, че като ответници в арбитражното производство не са били надлежно уведомени за назначаването на арбитър и за образуването на арбитража, поради което не могли да вземат по независещи причини участие в производството; искат отмяна на решението на основание т. 4 на чл. 47 ЗМТА. Позовават се на неприложимост на фикцията на чл. 18.4 от ОУ, тъй като отразената в книжата, изпращани до тях в арбитражното производство, причина за неполучаването им била вписана "отсъствие от адреса". Не било изпълнено и императивното правило за изпращане на препис от исковата молба, тъй като в товарителницата било отразено, че пратката съдържа само призовка за заседанието на 17.02.2011 г. Позовават се и на основанието за отмяна по т. 6 на чл. 47 ЗМТА. Претендират заплащане на разноските за производството. Ответникът по молбата [фирма] - гр. София в писмен отговор оспорва допустимостта й. Твърдението е, че не е спазен тримесечният преклузивен срок, тъй като решението следва да се счита връчено надлежно на ищцата през м. март 2011 г., независимо от фактическото му неполучаване от адресата - куриерът е отбелязал, че получателят отсъства на датите 19.03.2011 г. и 22.03.2011 г. Твърдението е, че на ищеца К. -солидарния длъжник съобщението за постановеното арбитражно решение е изпратено на посочения от него адрес за кореспонденция, който е бил посетен на 10.10 и 17.10.2011 г., но куриерът е установил, че получателят отсъства. Поради това счита, че е приложима уговорената в общите условия - чл. 18.4 фикция за редовно връчване. Оспорва основателността на иска по подробно изложени съображения. Позовава се на валидно сключена арбитражна клауза. Представя екземпляр от Общи условия на договор за револвиращ заем /версия 16.02.2008 г./, в т. 18 на който определените от страните арбитри са Х. С., С. П. и Бисерка Газдова с посочени адреси. Иска прекратяване на производството поради недопустимост на исковата молба, респ. отхвърлянето на исковете. Претендира заплащане на разноски. С. С. А. счита, че исковата молба е основателна. Присъединява се към твърденията в нея. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното: Производството по арбитражно дело 77/2011 г. е образувано на 5.01.2011 г. пред арбитър Бисерка Газдова по искова молба на [фирма] срещу П. Д. Д., С. С. А. и Н. М. К. Твърденията са били, че Д. е кредитополучател, а А. и К. - солидарни длъжници по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 18.10.2010 г., неиздължената част по който е в общ размер на 3 995.40 лв. Кредитодателят се е позовал на арбитражната клауза на чл. 18 от общите условия на договора - версия 16.02.2008 г. П. с исковата молба до арбитър Газдова договор за револвиращ заем съдържа само адрес за кореспонденция на кредитополучателя Д. Адреси на съдлъжниците не са отразени. В представените пред арбитъра Общи условия, вписаният текст на чл. 18 е, че споровете по договора ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично до който и да е от посочените арбитри; вписани са единствено три административни адреса в [населено място] без изрично поименно уточняване на имена на арбитри; съгласно текста, производството започва пред арбитъра, на когото страна по договора връчи разглеждането на арбитражното дело. За първото арбитражно заседание, насрочено за 17.02.2011 г. на ответницата Д. е изпратена чрез куриерска фирма "Е." пратка с описано съдържание призовка по арбитражно дело № 77/2011 г. като при опити за доставка на 09.10. и 14.02.2011 г. връчителят е констатирал "отсъствие". Не са достигнали до адресата и пратките до Н. К., изпратени на адреса в [населено място] с описано съдържание "призовка" като причина не е отразена. С постановеното на 17.02.2011 г. решение искът е уважен, прието е наличие на валидна арбитражна клауза и редовно уведомяване на ответниците за производството, констатирано е неявяването им и невземане на становище. Връчването на решението е извършено на П. Д. при условията на "отсъствие" от адреса по исковата молба. Причината за невръчване на решението на Н. К. при опитите за доставка не е посочена. При тези данни, съставът на ВКС приема, че П. Д. не е надлежно уведомена за постановеното в арбитражното производство арбитражно решение, тъй като предпоставките за прилагане на фикцията на чл. 18.4 ОУ - "призовките и съобщенията са смятат за получени когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува, непознат е или е недостатъчен", не са налице. Посочените в чл. 18.4 обстоятелства, при което се счита, че адресатът е уведомен са различни от вписаното в известието до Д. "отсъствие". Както се посочи, в договора за револвиращ кредит не е посочен изобщо адрес на Н. К., поради което по отношение на него е изцяло неприложима разпоредбата на чл. 18.4, предвиждаща възможността призовката да се счита получена, когато е изпратена на посочения в договора адрес. От това следва, че молбата за отмяна е депозирана в срок, като при липса на данни за уведомяване преди връчването на призовката за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че преклузивният тримесечен срок е спазен и исковата молба е допустима. Искането за отмяна на арбитражното решение на основание т. 2 на чл. 47 ЗМТА е основателно. Арбитражното споразумение, обективирано в клауза от ОУ, на което [фирма] се е позовал и което е представил в арбитражното производство не е сключено валидно. Приложените с исковата молба в арбитражното производство ОУ не съдържат действителна клауза за арбитраж "ад хок", какъвто очевидно е целен да бъде уговорен в разпоредбата на чл. 18. При този арбитраж, органът не е институционализиран т.е. не е конституиран като институция за арбитриране - разрешаване на спорове, а се определя по волята на страните. Субектът, който ще правораздава по волята на страните по техния спор следва да е ясно, конкретно несъмнено и еднозначно определен, посочен и назован, съответно да е предвидена специална процедура за избора му /чл. 12 ЗМТА/. Такова посочване, респ. процедура за образуване на органа в приложените в арбитражното производство ОУ отсъства. Изписването на административен адрес не определя и не индивидуализира арбитъра. Посочването единствено на адреси в [населено място] без съответните имена на арбитри не съответства на изискванията за избор на решаващ спора орган. Непосочването на имена на арбитър или на "листа" с изброяване имената на арбитрите ад хок /съответно неуговаряне на друго правило - процедура за избора им/ е равнозначно на отсъствие на арбитражно споразумение - на несключване на договор за отнасяне на спора пред арбитраж по смисъла на чл. 4 ЗМТА. Както е посочено в Определение № 281 от 7.05.2012 г. по ч. т. д. № 215/2012 г. на Първо т. о. /постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК/, неиндивидуализирането чрез посочване на конкретен арбитър "ад хок" е порок, сочещ на липса на воля за арбитраж въобще и води до недействителност на арбитражната клауза. Липсата на посочен арбитър/арбитри означава невъзможност на страната "да отнесе спора за разрешаване еднолично пред който й да е от посочените", на невъзможност арбитражното производство "да започне" със сезиране на арбитър. Отсъства постигнато по смисъла на чл. 7 ЗМТА съгласие на страните да възложат на арбитраж всички или някои спорове. В случая невъзможно е валидиране, заместване на клаузата за арбитраж по реда на чл. 7, ал. 3 ЗМТА поради неучастието на ответните страни в арбитражното производство поради нередовното им уведомяване за образуването и провеждането му. По тези причини за ответниците не е било възможно да заявят и възражение срещу компетентността на арбитражния съд по чл. 20 ЗМТА. Без никакво значение за спора е обстоятелството, че в приложения в отговора на ответника по настоящото дело екземпляр от ОУ са вписани имена на арбитрите "ад хок". Съществено е, че такова посочване отсъства в документа, на който ищецът в арбитражното производство се е позовал като съдържащ арбитражната клауза и че това е бил документът, от който арбитърът е извеждал и с който е обосновал, /т.е. който е бил длъжен да съобрази и на който да се позове при обсъждане на/ собствената си компетентност в процедурата по чл. 19, ал. 1 ЗМТА. Поради доказаност на въведеното от ищците основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2 ЗМТА безпредметно е обсъждането на другите посочени от тях основания, а с оглед на причината за отмяна на арбитражното решение, приложима е хипотезата на чл. 49, изр. първо, предл. първо ЗМТА - делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от арбитража. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство сумата 924.81 лв., за които страната, която ги претендира, е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т. о.