Решение № 5199 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2017 г.

Решение № 5199 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й. Г., подадена чрез служебен защитник адвокат В., против решение № 663/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 323/2016 г. по описа на Административния съд - М.. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, на което и основание се иска да бъде отменено. Посочва, че изложената от съда фактическа обстановка е кратка и непълна, като неправилно е прието, че неспазването на хранителния режим от страна на ищеца е допринесло за влошаване на здравословното му състояние. По делото е подадена и частна жалба от И. Й. Г. против определение от 25.01.2017 г., с което ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 482 лева. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието /ГДИН/, редовно призована, не изразява становище и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно съдът не е допуснал исканата съдебно-медицинска експертиза, като поставените в искането въпроси са от значение за правилното решаване на спора. Недопускането й е довело до решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до нарушение на материалния закон. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от И. Й. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Л., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в първоначално претендиран размер на 2600 лв., по-късно увеличен на 3600 лв., за имуществени вреди, произтичащи от действия и бездействия на затворническата администрация в периода месец ноември 2013 г. - април 2016 г., изразяващи се в неосигуряване на хранителни добавки във връзка със заболяването му диабет тип II. Съдът е отхвърлил така предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ГДИН, като е приел, че от представените писмени доказателства и показанията на свидетеля не се доказват твърденията на Г., че в исковия период ответникът не му е осигурявал нужните хранителни добавки във връзка със заболяването му диабет тип II. Прието е, че по делото не е установено в периода от месец ноември 2013 г. до 31.07.2015 г. ищецът да е имал необходимост от претендираните от него хранителни добавки, а за останалия период от исковата претенция до месец април 2016 г. по делото е установено, че той е бил включен на режим на диабетна диета. Също така е посочено, че по делото са налице данни, че Г. поради неспазване на хранителния режим сам е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние в претендирания от него период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че по отношение на И. Й. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Л., има издадено Експертно решение № 0380 от 68/31.07.2015 г. за 63% трайно намалена работоспособност, считано от датата на вземане на решението, като в графа общо заболяване е посочено: разстройство на личността - смесен тип, в трайна невротична декомпенсация; неинсулинозависим захарен диабет; двустранен неврит на слуховите нерви; девиация на носната преграда надясно. Според медицинска справка № 6697/12.10.2016 г., издадена от Медицински център - Затвора гр. Л., Г. двукратно е хоспитализиран в ХО на СБАЛЛС С., като по време на престоя там случайно са установени високи стойности на кръвната захар и е поставена диагноза новооткрит диабет ИНЗТ. На ищеца е било преписано лечение с Метфогамма 1000 мг и Диапрел МР, но от 19.03.2015 г., след консултация с ендокринолог и поради неспазване на ХДР, Г. е на инсулин Актрапид и Инсулатард. От приложената по делото медицинска справка № 3391/12.09.2016 г., издадена от Медицински център - Затвора гр. Л., е установено, че на И. Г. е предписана диета № 9, което следва да се посочи, че е съобразно чл. 84, ал. 3 ЗИНЗС. Изрично е посочено, че всеки месец по рецептурна книжка на ищеца се предоставят медикаменти, които се заплащат от затвора, въпреки че Г. разполага с лични средства. Посочено е още, че при посещение в лекарския кабинет ищецът се държи грубо и арогантно, което пречи на извършването на прегледа и въпреки че постоянно имал претенции относно предписаната му диета, той сам си закупувал неподходящи за заболяването му храни от лавката на затвора. Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд, че с оглед приложените по делото доказателства не е установено наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация към ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на хранителни добавки във връзка със заболяването му диабет тип II. Както правилно е посочено, в периода от месец ноември 2013 г. до 31.07.2015 г. не е установено И. Й. Г. да е имал необходимост от претендираните от него хранителни добавки, а за останалия период от исковата претенция - до месец април 2016 г., по делото безспорно е установено, че той е бил включен на режим на диабетна диета. От данните по делото не се установява по отношение на Г. да е бил изписан прием на хранителни добавки или съответно такива да са му били отказани. За пълнота следва да се посочи, че заболяването диабет тип II е хронично заболяване, обусловено от спад на възприемчивостта на клетките към инсулина, като от него следва нарушаване на въглехидратния обмен и нарастване на количеството глюкоза, транспортираща се от кръвния поток. Захарният диабет тип II представлява метаболитно нарушение, което се характеризира с високо ниво на кръвната глюкоза в контекста на инсулинова резистентност и относителен дефицит на инсулин. Лечението на диабет тип II първоначално е свързано с увеличение на физическите упражнения и спазване на хранителен режим, а ако нивата на кръвната глюкоза не се понижат адекватно от тези мерки, то може да се наложат лекарства като метформин или инсулин. Следователно, на Г. е осигурено адекватно хранене и лечение във връзка със заболяването му - предписана му е диета и съответните медикаменти, но въпреки това ищецът не се е съобразявал с тях, като по делото има данни, че той е закупувал неподходяща за него храна от лавката. От цитираната по-горе справка от 12.09.2016 г. е видно, че на Г. са определени 5 хранения, като две от тях са допълнителни закуски - в 10 и 16 часа, като те не са хранителна добавка, а следва да са нисковъглехидратна храна. Н. И. Г. му е била осигурявана диетична храна, предвид установеното заболяване от захарен диабет - предписана му е диета № 9. За пълнота следва да се посочи, че съобразно чл. 84, ал. 3, изр. 3 ЗИНЗС по предписание на лекаря болните получават диетична храна. Или казано по друг начин - на основание и съобразно закона на Г. е изписана нужната диета, но нито лекарско предписание, нито закона изисква ищецът да получава хранителни добавки във връзка със заболяването му диабет тип II. Следователно, по делото не са доказани действия или бездействия, извършвани от затворническата администрация на Затвора гр. Л. в периода месец ноември 2013 г. - месец април 2016 г., в следствие на които И. Й. Г. да е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в размер на 3600 лева. Изводите на административния съд за неоснователност и недоказаност на иска са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Частната жалба, подадена от И. Й. Г. против определение от 25.01.2017 г., с което е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 482 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е основателна. Към настоящия момент е налице изменение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, която препраща към разпоредбата на чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ досежно минималните размери на юрисконсултските възнаграждения. Съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лв. Обжалваното определение на съда следва да бъде отменено в частта, с която И. Й. Г. е осъден да заплати на ГДИН разноски в размера над 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,