Решение № 13752 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2016 г.

Решение № 13752 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Делото е на фаза втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Топлина НИ" ООД, гр. П., срещу Решение № 242 от 01.08.2016 г. на Административен съд - В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 15-1201731/30.01.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 200/30.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. В. Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия и съдебното обжалване са събрани доказателства досежно реалност на извършените доставки, като е установен фактът на начисляване на данъка и последващата реализация на стоките. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък. Ответникът по жалбата - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред Административен съд гр. В. Търново е проведено след връщане на делото от страна на ВАС, който с решение № 11 378 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 11256/2014 г. е отменил като незаконосъобразно Решение № 338 от 29.07.2014 г. на Административен съд - В. Търново, постановено по адм. дело № 498/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на "Топлина НИ" ООД, гр. П., срещу ревизионен акт № 15-1201731/30.01.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 200/30.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на "Топлина НИ" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 188 346,65 лв. за данъчни периоди м. 04, 05 и 06.2011 г. и м. 04, 05 и 06.2012 г. по фактури, издадени от "Габела" ЕООД, "Корвин" ЕООД и "Топлина ИН" ЕООД и са начислени лихви в размер на 13 649,21 лв, като са дадени подробни указания за повторно разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, разпитани са свидетели и са представени и приети допълнителни писмени доказателства. По отношение доставките от "Габела" ЕООД и на "Корвин" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че наличните в делото доказателства /ППП и складови разписки/ установяват, че прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи - предмет на фактурите, чрез тяхното предаване на купувача, е извършено в по - късен период от датата на издаването на фактурите, поради което не следва да се признава право на данъчен кредит. По отношение доставките от "Топлина ИН" ООД - гр. П. е приел, че не се установява наличието при този доставчик на стоки от вида на фактурираните и макар, че произходът на стоката при прекия доставчик принципно да е без съществено значение за възникване на правото на данъчен кредит, то установеността на този произход всякога е индикация за действително изпълнение на доставката. Освен това е приел, че липсват доказателства РЛ да е притежавало собствени или наети складови помещения за съхранение на дървесината, като и данни за транспортирането на стоката. Решението е неправилно. По отношение доставките от "Габела" ЕООД и на "Корвин" ЕООД правилен е изводът на първоинстанционния съд относно реалността на доставката на процесните стоки, доказана чрез предаването на стоката. По отношение изследване реалността на доставката са спазени указанията на ВАС, дадени в отменителното решение - назначаване на допълнителни експертизи, въз основа на които административният съд е приел, че получаване на стоките действително е осъществено, предвид наличните в делото ЧМР и придружаващи документи, показанията на свидетелите Ц. Д. и А. А., и заключенията на назначените по делото експертизи - ССЕ, СТЕ и СГЕ. Правилно е прието за безспорно установено, че стоките са получени от "Топлина НИ" ООД, чрез управителя Н. И., за което са съставени съответните двустранно подписани приемо- предавателни протоколи, а впоследствие са вложени в извършените от ревизираното дружество строителни и ремонтни дейности в негови производствени и складови бази, т. е. използвани са във връзка с икономическата му дейност. Мотивите на първоинстанционния съд обаче относно данъчното събитие не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Относно поставения в тях правен въпрос, както и друг път е посочвал ВАС в практиката си, следва да бъде споделено становището на Изп. директор на НАП, изразено в указание № 24-00-47/08.11.07 г. /т. 2.2. /, че ако данъчното събитие е настъпило след издаването на данъчната фактура, но преди издаването на индивидуален административен акт, с който правото на данъчен кредит е отказано, последващото настъпване на данъчното събитие валидира издадената фактура, защото с настъпването на събитието са налице кумулативно изискваните за признаване на данъчен кредит на получателя - данъчна фактура и осъществено данъчно събитие. В случая, ако е установено, реалното извършване на доставката в следващия данъчен период на този на издаване на фактурата и начисляването на ДДС от доставчика, съчетано с потвърждаване на отказа на право на данъчен кредит на получателя по доставката, би се стигнало до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет - основен за Общностната система на облагане с ДДС. В този смисъл са и изложените мотиви в Решение на ВАС № 2011/09.02.2011 г. по адм. дело № 8848/2010 г., Решение № 5865/04.05.2010 г. по адм. дело № 15498/2009 г. на ВАС, Решение № 3599/31.03.2015 г. по адм. д. № 9496/2014 г. на ВАС, Решение № 5932/2010 г. по адм. дело № 15852/2009 г. и др. При положение че доставката е реално осъществена, както е прието от административния съд, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано на посоченото в спорното решение формално основание. По отношение доставките от "Топлина ИН" ООД - гр. П., основателно е оплакването в касационната жалба, че към всяка една фактурите са приложени приемо - предавателни протоколи, с дати, съответстващи на датата на фактурата. Въпросните протоколи след оспорването им от страна на ответника относно тяхната автентичност и достоверност, въз основа на ангажираните и приети по делото - първоначална и последваща съдебно - графологична експертиза е доказана автентичността на тези документи. От заключенията на ССЕ се доказва счетоводното заприходяване и последваща реализация на фактурираните стоки, наличие на съпоставимост между количествата закупена и продадена технологична дървесина. По отношение транспорта вещото лице по назначената ССЕ е констатирало, че транспорта по тези доставки (с изключение на 4 от фактурите към последващи клиенти, за които е установено, че са осъществени от превозвача "Фуего ПН") е осъществен от дружеството Ч жалбоподател със собствен транспорт и разходите за него са отчетени в счетоводството му въз основа на пътни листи, кантарни бележки и товарителници, описани подробно в Таблица № 3 към допълнителната ССЕ. Видно от изготвената Таблица № 3 от констативно съобразителната част, закупената от "Топлина ИН" ООД дървесина е извозвана директно от съответното сечище, където е добивана и съхранявана от този доставчик, до конкретен клиент на "Топлина НИ" ООД - дружествата "Семекс" ЕООД, "Лесопласт" АД, "Биоресурс" ЕООД и "Аграимпекс" ЕООД. Както и друг път е посочвал ВАС в своята практика, само поради неустановената възможност доставчикът да е разполагал с права на собственост върху стоките, с материална и кадрова обезпеченост - персонал за товаро-разтоварни дейности и т. н, не е допустимо ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Нито по националното право - чл. 78 ЗС, нито по общностното право - чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО е налице изискване за установяване на права на собственост върху стоките от страна на доставчика. Достатъчно е фактическото им предаване и отделянето им от техния род, което в случая е установено при условията на пълно доказване с неоспорени по съдържание и автентичност писмени доказателства, включващи както частни документи, така и счетоводни записвания. От друга страна няма твърдения, нито е установено на получателя да са били известни действията на доставчиците - препятстване на данъчна проверка и оттам осуетяване на възможността за проверка на наличностите от вида на закупените материали, последваща дерегистрация по ЗДДС. В този смисъл практиката на ВАС относно изследването на произхода на стоките за периоди след влизане в сила на ЗДДС от 2007 г., както и на задължителната практика на СЕС. В решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., се приема, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по- горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. По отношение доводите за недоказано плащане поради нечетливост на фискалните бонове настоящият състав счита, че този факт не може да се тълкува във вреда на ревизираното лице, при положение, че жалбоподателят е представил на съда оригиналните фактури, заедно с приложените към тях фискални бонове, както и оригинала на Касовата книга на "Т. И." ЕООД за процесния период, с приложени към нея дневни извлечения от 12.04.2011 г. - за отразени плащания по фактурите по съответните позиции. Доводите на първоинстанционния съд за неустановен произход на стоката, кадрова и техническа обезпеченост, липса на доказателства за транспорт и складове, непризнато плащане, не се споделят от настоящата инстанция както поради несъответствието им с доказателствата по делото, така и с практиката на СЕС. П. отношение мотивите, че е възможно доставената дървесина да е от друг доставчик, същите са в пряко противоречие със заключението на вещото лице в отговор на Задача 1.3. от първата допълнителна експертиза установи, съгласно което "не се установява друг доставчик на технологична дървесина освен "ТОПЛИНА ИН" ООД. Вярно е, че съда в мотивите си е посочил, че произхода на стоката и плащането са "без пряко отношение към претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит", на въпреки това е приел тези обстоятелства като обосноваващи извода му за нереалност на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки на стоки по процесните фактури. В случая следва да се съобрази т. 33 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, съгласно която е постановено, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,