Решение № 3088 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2015 г.

Решение № 3088 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Надежда-1900"против решение № 663/24.09.2015 г., постановено по адм. д. 583/2015 г. по описа на Административен съд - С. - област (АССО). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата на "Е. Д. Ч."ЕООД. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Ответникът "Е. Д. Ч."ЕООД, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 663/24.09.2015 г., постановено по адм. д. 583/2015 г. по описа на АССО е отменено решение от 16.06.2015 г. на председателя на Читалищното настоятелство на НЧ"Надежда. 1900", с. Ч., за отказ на достъп до обществена информация, постановен по заявление вх. № 76/12.12.2014 г. от "Е. Д. Ч."ЕООД и е задължен председателя на читалищното настоятелство в 14-дневен срок да предостави исканата информация. Административният съд е приел, че е ответникът е задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поисканата информация е обществена и не са изложени мотиви за оборване на презумцията за надделяващ обществен интерес при изразеното несъгласие на "Фармвал"ЕООД. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да изложи мотиви, че не е налице надделяващ обществен интерес. Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и преобладаващата съдебна практика по неговото приложение. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е изолирана, а в един от двата съдебни акта е отменен при инстанционен контрол, поради което позоваването на него е некоректно. Настоящият съдебен състав намира, че относно приложението на оборимата презумция, съдържаща се в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ задълженият субект е длъжен да изложи мотиви относно съществуването на факти, обстоятелства или правни съображения, от които да обоснове липсата на надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация. Неоснователно е и възражение в касационната жалба за неправилност на извода на АССО, че поисканата информация попада в изброените в § 1, т. 5, б. "е" от ЗДОИ, поради което не представлява търговска тайна. Правилно и в съответствие със съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация административният съд е обосновал своя извод, че от правно значение е характера на исканата информация, а не нейния материален носител. В становището на представителя на Върховната административна прокуратура е застъпено правно становище, което принципно се подкрепя от настоящият съдебен състав, но в конкретния случай по делото липсват каквито и да е било данни (а и доказателства), че "Е. Д. Ч."ЕООД е участник в процедурата по обществената поръчка с възложител НЧ"Надежда-1900", за да се обоснове извод, че спрямо него е приложим друг ред за достъп до документите по тази обществена поръчка. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,