Решение № 146 от 7.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2011 г.
ВКСIII гражданско отделение07.06.2012 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение от 19.04.2011 г., постановено по гр. д. № 11824/2010 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 3533/2010 г. на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред гражданския съд. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - София град.
Мотиви
Решение № 146 от 7.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на от М. А. К. от [населено място], против решението от 19.04.2011 г., постановено по гр. д. № 11824/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 3533/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от М. А. К. срещу Народно събрание на Република България и Държавата на Република България, чрез министъра на финансите, искове за солидарно заплащане на обезщетения за вреди от дискриминация по признак "имуществено състояние" и нарушение на принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО за периода 30.08.2007 г. -31.01.2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 334 от 06.03.2012 г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответниците по жалбата Народно събрание на Република България и Държавата на Република България, чрез министъра на финансите, оспорват касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. А. К. срещу Народно събрание на Република България и Държавата на Република България, чрез министъра на финансите, искове за солидарно заплащане на обезщетения за вреди от дискриминация по признак "имуществено състояние" и нарушение на принципа на равно третиране спрямо лицата, чийто размер на пенсиите е ограничен от разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО за периода 30.08.2007 г. -31.01.2010 г. В исковата молба ищецът се е позовал на решение на Комисията за защита от дискриминация, за установяване на дискриминацията, като сочи, че е адресат на решението. Основал е иска си на твърдение за поддържане на дискриминационни практики, които са резултат от нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ такива искове се разглеждат по реда на АПК, т. е. от административните съдилища. Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба във връзка със заявения петитум сочи, че ищецът въвежда обстоятелства, съставляващи основание на иск по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът се позовава на успешно проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел първи от ЗЗДискр., като основава иска си за обезщетение и на твърдяното от него обстоятелство, че е адресат на постановеното решение от Комисията. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. и изрично препраща към чл. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконни актове действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Компетентността на административния съд да разгледа настоящия иск произтича и от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 от Административно процесуалния кодекс, според която, обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подведомствени на административните съдилища. По изложените съображения предявеният иск е с правна квалификация чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е Административен съд - София град, на когото следва да се изпрати делото по подсъдност, след обезсилване на постановените решения от Софийски градски съд и Софийски районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 4 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение