Решение № 6975 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Каменова, от гр. Долна Митрополия, чрез пълномощника си адвокат Тодорова против Решение 15 от 12.01.2022 г., постановено по адм. дело 473/2021 г. по описа на Административен съд-Плевен, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и да бъде постановено ново с което се отмени обжалвания отказ, а преписката върната на административния орган с указания за издаване на исканото от нея удостоверение за наследници. Ответникът по касационната жалба, кмет на с. Брегаре, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд-Плевен е образувано по жалба на П. Каменова, от гр. Долна Митрополия, срещу писмен отказ на кмета на с. Брегаре, обективиран в писмо от 26.05.2021 г. за издаване на удостоверение за наследници на В. Говедарска, бивш жител на с. Брегаре. Отказът се основава на това, че в регистрите на населението липсват данни за наследствена връзка между наследодателя на заявителката и починалото лице, за което се иска издаване на удостоверение за наследници. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, мотивиран е с посочването на правните и фактически основания, които го обосновават, след изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая при извършена пълна проверка в регистрите на населението и актовете за гражданско състояние. Приел e също, че при издаването му е спазен материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 34 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя. След проверка на данните в регистъра на населението административният орган издава удостоверение за наследници, за което е необходимо наличие на съставен акт за смърт на починалото лице и то да е подлежало към момента на смъртта си на вписване в регистъра на населението чл. 10 ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗГР: Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението, а съгласно ал. 3 на същия текст: Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.. Следователно, са налице два вида регистри по ЗГР: 1. - по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития раждане, брак, смърт и 2. - на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, и подлежи на отразяване в регистъра на населението. Установено е по делото, че обжалваният пред съда отказ e извършен след проверка в регистъра на населението ЕСГРАОН и старите семейни регистри, в регистрите на актовете за гражданско състояние и в НБД Население, като не е била открита информация за лицето В. Говедарска. На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения, въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1, се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието, съгласно ал. 2 от същата разпоредба. Когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК, на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., поради което отказът за издаване на удостоверение за наследници на В. Говедарска, е издаден при условията на обвързана компетентност и на органа не е предоставена възможност за преценка. В този смисъл, изводът на първостепенния съд, че след като съгласно чл. 24 от ЗГР, удостоверенията се издават въз основа на регистъра на населението, то е изключена възможността за събирането на други данни, въз основа на които да се издаде такова удостоверение е правилен и законосъобразен. В случая длъжностното лице не може да изпълни задължението си по заявеното искане от Каменова, след като не са налице данни в регистрите на администрацията, на които следва да се основе исканото удостоверение. Налице са предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, като е постановен мотивиран отказ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неотчетени данни от издадени стари удостоверения за наследници. Същите не могат да основат незаконосъобразност на оспорения отказ при посочената приложима нормативна уредба, която административния орган правилно е приложил. Обосновано съдът е приел, че в регистрите на населението липсват данни за наследствена връзка между наследодателя на заявителката и починалото лице, за което се иска издаването на удостоверения за наследници. Същото е установено въз основа на представените доказателства по делото, от които е видно, че нейният наследодател В. Василев е бил отгледан от В. Говедарска, живял е с нея и се е грижил за нея, но не е било извършено формално осиновяване от съда и съгласно съставения акт за раждане от регистрите на населението, негова рождена майка е С. Зирковска. Това, че същия е имал съзнанието, че е неин син е ирелевантно в случая. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение