Решение № 5575 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2009 г.

Решение № 5575 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Спас Ангелов Ташев против решение по адм. д. № 669/2009 г. по описа на АС София-град. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност, установяване нищожност на административен акт и присъждане на претендираното обезщетение. Твърди, че при висящ съдебен спор за законосъобразност на решение № 27/18.03.2008 г. на Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС, разузнавателни служби на БНА, комисията е издала решение № 37/10.06.2008 г., което е с идентично съдържание, поради което е нищожно, а претендираното обезщетение е основателно поискано. Ответната страна Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателни служби на БНА оспорва касационната жалба с доводи, че съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по искова молба с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в която се твърди, че в резултат на издадено нищожно решение от 10.06.2008 г. на Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателни служби на БНА, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които е поискал да му бъдат присъдени в размер на 5000 лв. С решението на съда исковата молба е отхвърлена като неоснователна. Развити са мотиви, че решението на административния орган не е нищожно, поради което няма основание за уважаване на исковата претенция. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правният спор по делото е дали е нищожно решение № 37/10.06.2008 г. от страна на Комисията с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, след като към момента на издаването на този акт е имало вече висящ спор по законосъобразността на решение № 27/10.03.2008 г. на Комисията с правно основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона. Двете решения са постановени в различни административни производства, като решение № 27/10.03.2008 г. е издадено по инициатива на Спас Тошев, въз основа на подадена заявление, а решение № 37/10.06.2008 г. е издадено в производство по чл. 26 от закона, регламентиращ задължителна проверка от страна на административния орган за принадлежност на очертан кръг от субекти към ДС и разузнавателни служби на БНА. От извършената справка се установява, че решение № 1172/15.12.2008 г. по адм. д. № 3688/2008 г. по описа на АС-София град, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 27/18.03.2008 г., е оставено в сила с решение № 9099/7.07.2009 г. по адм. д. № 1531/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. Неоснователно е твърдението за нищожност, защото такава би била налице само в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, когато решението е издадено в противоречие с влязло в сила решение на съда, каквото в случая не е налице. Законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд, че липсват основания за пригласяване нищожност, защото решението е издадено от административен орган, който има съответната материална компетентност, спазена е формата на акта като условие за действителност на административния акт и липсват такива съществени нарушения на производството и на материалния закон, които да са толкова тежки, че да обосновават нищожност. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите за причинени от нищожен административен акт, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, което означава, че за да е допустим искът не е необходимо предварително нищожността да е обявена. Но установяването на нищожност е елемент от фактическия състав от ангажиране отговорността на държавата, поради което правилно съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,