Решение № 57 от 11.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2623/2014 г.

Решение № 57 от 11.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2623/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по реда на чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА. Предявен е иск от М. С. Г. и И. В. Й., и двамата от [населено място], срещу [фирма] за отмяна на основание чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА на арбитражно решение от 24.03.2014 г. по арб. дело № 2833/2014 г. на Арбитражен съд "А. Юстициарум" С., с което ищците са осъдени солидарно да заплатят на ответника сумата от 26 995.74 лева, ведно със законната лихва. Искането за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА е обосновано от ищците с твърдения, че общите условия, в които се съдържа арбитражна клауза не са подписани от тях, но дори и те са приложими на някакво основание, то условната алтернативност на определянето на компетентния съд по избор на ищеца - държавен или арбитражен съд е недопустимо уговорена. Искането за отмяна по т. 6 на чл. 47 ЗМТА е основано на твърдението, че арбитражното дело е разгледано и решението е постановено от един арбитър, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗМТА, тъй като страните не са постигнали съгласие за броя на арбитрите и спорът съгласно цитираната разпоредба е следвало да се разреши от трима арбитри. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва основателността на исковете по подробно изложени в отговора съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция - АС "А. Юстициарум" С., поради което е процесуално допустим. По основателността на исковата претенция: По основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА: От представения по делото договор от 28.05.2013 г. се установява, че между [фирма] в качеството му на кредитор, М. С. Г. като клиент и И. В. Й. като солидарен длъжник е възникнало правоотношение по сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/. В раздел VI, б. В от същия ищците са удостоверили, че неразделна част от него са Общи условия /ОУ/ към ДРЗ за физически лица, които са им предадени, с които са запознати и ги приемат, нямат забележки и се задължават да ги спазват. Не се оспорва, че общите условия са предадени от заемодателя на заемателя и при подписване на договора ищците са имали възможност да се запознаят с тях. Видно от чл. 13 от ОУ във връзка със заключителните клаузи на ДРЗ, страните по сключения между тях договор са уговорили възникналите между тях спорове във връзка с неизпълнението им да бъдат решавани алтернативно от съд или арбитраж. Очевидно, че волята на двете страни при алтернативното формулиране на посочената арбитражна клауза е била изборът на компетентния да реши спора орган да бъде предоставен на ищеца. Ето защо и щом изборът по волята на двете страни принадлежи на ищеца, то поради това и ответниците не могат да правят възражение за некомпетентност на държавния съд, респ. на арбитража, в зависимост от това, пред кой от двата правораздавателни органа е предпочел да отнесе спора ищецът. По изложените съображения съдът приема, че е налице арбитражна клауза по договора за револвиращ заем, поради което искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА следва да се отхвърли. По основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА: Съгласието на страните да възложат решаването на всички породени от него спорове на АС "А. Юстициарум" С., имплицитно включва и съгласието им за приложимост на Правилника на този съд. Ето защо, преценката относно конституирането на решаващия орган следва да бъде извършена с оглед на установената в същия процедура. Според чл. 12, ал. 3 от Процедурния правилник на арбитражен съд "А. Юстициарум" С., в случай, че в арбитражното споразумение изрично не е посочен арбитър или арбитри или съответно не е определен изрично техния брой, се счита че страните при спазване на условията на чл. 12, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж са уговорили спорът между тях да бъде разгледан от един арбитър, определен с разпореждане от Председателя на арбитражния съд по негова преценка от списъка с арбитрите към арбитражната институция, което разпореждане е окончателно. Според мотивите на решението, с разпореждане на Председателя на АС са определени арбитър и зам. арбитър, т. е. според изложеното следва да се счита, че по Правилник спорът се разглежда от арбитража в едноличен състав. Следователно, с оглед данните по делото, конституирането на решаващия арбитражен орган е извършено в съответствие с посочените правила на Общите условия. Делото е разгледано от надлежен състав в рамките на неговата компетентност съобразно волята на страните, изразена в цитираната арбитражна клауза, която ги обвързва в избора им на орган и процедура, по която да се разреши спора им. С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от ищците основания по чл. 47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата 1 416.60 лв., но искането му следва да се уважи в заявения размер от 1 300 лв. Водим от горното В. касационен сд, състав на Второ търговско отделение