Решение № 8225 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2012 г.

Решение № 8225 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йордан Колев Митев и Павлинка Петрова Митева, двамата от гр. Варна, срещу решение № 1418/13.06.2011 г., поправено с решение № 34/09.01.2012 г., постановени по адм. д. № 2241/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваното от тях решение на Общински съвет гр. Варна в обжалваната част и административната преписка се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендират присъждане на разноски за двете инстанции. От ответниците, становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, изразява кметът на община гр. Варна. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Йордан Колев Митев и Павлинка Петрова Митева срещу Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е приет ПУП - план за улична регулация /ПУР/ на СО "Боровец-юг", гр. Варна, в частта му досежно поземления им имот 867. За да постанови решението си съдът приел, че решението е прието от компетентен орган, при наличие на изискуемия се кворум, при спазване на административнопроизводствените правила и при липса на нарушения на материалноправните разпоредби. Решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон, по следните съображения: По делото безспорно е установено, че жалбоподателите са собственици на поземлен имот 867, в който е извършвано законно строителство, въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж на вилна сграда по проект на ПРЗ от 1989 г. По сега одобрения ПУР улицата, предвидена покрай имота им, навлиза в него, като се засяга пространството пред сградата и съществуващите стълби, служещи за подход от улицата към сградата и вътрешността на имота, както и засяга предвидените стълби и по одобрения проект. Установено е също така, че одобрената улица не съвпада по тази от проекторегулацията от 1989 г., по която са одобрени и издадени строителните книжа. Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, налице е вариант на уличната регулация за улицата, минаваща покрай имота на жалбоподателите, при който не се засяга имотът, и вариант при минималното му засягане. Освен това видно от приложените по делото скици, улицата минава по границите на срещуположните имоти, като необходимите площи за прокарването й е изцяло за сметка на имота на жалбоподателите и съседните му имоти. При така установените безспорно факти и обстоятелства, необосновано съдът е приел, че решението на общинския съвет е законосъобразно. След като е възможен вариант без да се засяга законно предвиденото строителство /предвидените стълби към сградата и имота/ или такъв с минималното му засягане, то ПУР, в частта му касаеща имота на жалбоподателите е одобрена в противоречие на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, т. е. в противоречие на материалноправни разпоредби. Освен това нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и 3 АПК, тъй като с оглед разрешеното законно строителство, с предвидената улица той и имотът на жалбоподателите, се засягат в по-голяма степен от най-необходимото и възможното за целта, както и е възможно да се приложат най-благоприятните мерки за случая. Още повече, че предвидената улица е изцяло за сметка на всички имоти, за които е предвидена, което е различно от проектът от 1989 г. и по предварителния проект. С оглед изложеното налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови решение по същество, с което да се отмени решението на общинския съвет, в оспорената му част, а преписката се върне за ново произнасяне от административния орган. На жалбоподателите следва да се присъдят разноските за двете инстанции, които са поискани в срок и са документирани общо в размер на 370 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК