Решение № 12253 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ейс Софт ООД, ЕИК 203307871, чрез адв. И. Златев, срещу решение 12888/02.12.2024 г., постановено по адм. д. 1676/2024 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск за присъждане на законна лихва от датата на отмяната на административния акт, във връзка с който са претърпени вредите, върху присъденото обезщетение в размер на 950 лв. В жалбата се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че лихвата по иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се дължи от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, а не от датата на предявяване на иска. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на акцесорния иск изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, чрез юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд Варна е започнало по искови молби /съединени за разглеждане в едно производство/ на Ейс Софт ООД против Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда с правно основание чл. 1 ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД 5862/2018г. на РС-Варна, с цена на иска 475 лева и КАНД 1622/2019г. на АдмС-Варна, с цена от 475 лева, ведно със законната лихва от 13.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна е установено, че наказателно постановление 03-007755/31.05.2017 г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна е отменено като незаконосъобразно с Решение 938/14.03.2019 г. по АНД 5862/2018 г. на РС-Варна, след като е оставено в сила с решение 1658/12.08.2019 г. по к. адм. д. 1622/2019 г. на АдмС-Варна. Съгласно представените писмени доказателства е установено, че адвокатските възнаграждения са действително платени. Административният съд след като установил наличието на изискуемите предпоставки и като съобразил задължителната съдебна практика, е уважил главния иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е присъдил обезщетение в размер на 950 лв., представляващо заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване на наказателно постановление 03-007755/31.05.2017 г. издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна. Присъдил законната лихва от датата на подаване на исковите молби - 01.08.2024 г., като отхвърлил претенцията за законна лихва, така както е претендирана от дружеството от датата на отмяната на наказателното постановление 13.08.2019 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод, че в случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение, който не става автоматично изискуем след отмяната на НП, а следва да се претендира по реда на ЗОДОВ. С решението си съдът е отхвърлил искането за присъждане на лихва върху приетото за дължимо обезщетение при приетото, че такава се дължи единствено от датата на предявяване на иска, но не и в посочения в исковата молба период. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С Тълкувателно Решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело 2 от 2016 г., е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото не е спорно, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административен орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, на които основава претенцията си. В случая е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в намаляване на патримониума на ищеца чрез заплащане от лицето адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Правната защита на ищеца пред Варненски районен съд и Административен съд Варна е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В исковото производство са представени доказателства за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение. При установеното по делото правилно с обжалваното решение е приета основателност на предявения иск за обезщетение на претендираните имуществени вреди. Спорен е въпросът относно законната лихва върху присъденото обезщетение и по-точно от коя дата следва да се брои тя дали от датата на отмяна на административния акт или от датата на подаване на исковата молба. В т. 4 от Тълкувателно решение 3/2004 г. по т. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието: Началният момент на забавата за плащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което актът е отменен.- в настоящия случай това е датата на постановяване на решението по к. адм. д. 1622/2019 г. на АдмС Варна, а именно 12.08.2019 г. Отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление се приравнява като последици, включително и по отношение на началния момент за присъждане на законна лихва върху главницата на отменен като незаконосъобразен административен акт. Мораторната лихва при деликтните претенции, каквато е и тази по ЗОДОВ, е конкретната парична стойност на вредите от забавата, т.е. реалното обезщетение за забава. Мораторната лихва се дължи от датата, в която административният акт е отменен. От тази дата ответникът изпада в забава и дължи законна лихва върху присъденото обезщетение. Тогава вземането става изискуемо, защото увреденият вече има признато основание за обезщетение. Законната лихва върху присъденото обезщетение се начислява от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Настоящата инстанция намира, че неправилно и в нарушение на материалноправните разпоредби първоинстанционният съд е присъдил законната лихва така както е заявена в исковите молби, а именно от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. С оглед на което необоснован се явява изводът на решаващия състав на АдмС Варна, че разходът за адвокатско възнаграждение, размерът на който по настоящото дело определя размера на присъденото обезщетение, не става изискуем след отмяната на актът, във връзка с който е направен. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд Решение 11876 от 20.12.2022 г. по адм.дело 6150 от 2022г., Решение 684 от 24.01.2025 г. по адм.дело 8402 от 2024 г., Решение 5776 от 06.03.2025 г. по адм.дело 953 от 2025 г. В исковите молби претенцията е формулирана общо като законна лихва, но по начина, по който е заявена от 13.08.2019 г. до окончателното плащане, настоящата инстанция намира, че е направено искане за присъждане на двата вида лихви законна и мораторна. Поради което следва да бъде присъдена лихва от датата на отмяна на НП до датата на исковата молба и от датата на подаване на исковите молби до окончателното изплащане на обезщетението /в какъвто смисъл е отправената до съда искова молба/. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде допълнено, като се присъди мораторната лихва от 13.08.2019 г. до 01.08.2024 г. върху сумата от 950 лева, която изчислена с лихвен калкулатор възлиза в размер на 618.75 лева. В производството няма направено възражение за погасителна давност, поради което съдът няма основание да разглежда служебно такова. Първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част, с която е отхвърлен акцесорният иск за мораторна лихва. При този изход на спора следва да бъдат присъдени сторените през настоящата инстанция разноски в полза на касатора в общ размер на 425 лева 400 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева за държавна такса. Настоящата инстанция намира възражението на ответната страна за прекомерност за неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер. Не следва да бъдат присъдени допълнително разноски сторени пред първата инстанция. По делото е постановено определение по чл. 248 ГПК, с което първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, като е намалил присъдения размер в полза на Ейс Софт ООД до сумата от 290, 41 лева. Доказаният размер на сторените разноски е 850 лева. Срещу това определение обаче няма подадена частна жалба, нито е поискано от настоящата инстанция присъждането на всички разноски в двете разглеждания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд