Решение № 3785 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2020 г.

Решение № 3785 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. У. от гр. Куклен, обл. Пловдив, срещу решение № 1608 от 09.09.2020 г. по адм. д. № 3883 по описа за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-313 от 27.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 10, ал. 7 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на А. У. от гр. Куклен, обл. Пловдив, срещу решение № 2153-15-313 от 27.11.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане №РНП-2-4-15-00659449 от 08.10.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което жалбоподателката е задължена на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО да възстанови недобросъвестно получените суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с общ размер 17 562. 21 лв. (главница 12 448. 73 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2017 г. и лихва към 08.10.2019 г. - 5113, 48 лв.). За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел за доказано недобросъвестното поведение на оспорващата, което се състои в това, че при подаване на заявление вх. № МП-128560/31.10.2014 г. тя е била наясно, че не е положила трудов стаж от втора категория и трета категория, достатъчен за отпускане на пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като се е позовал на влязлото в сила разпореждане № [ЕГН]/214/27.01.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град, с което е отменено разпореждане № [ЕГН] от 05.11.2014 г. и всички последващите го, а на оспорващата е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е приел за неоснователен доводът за наличие на висящи преюдициални спорове по оспорване на други административни актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (редакция – ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца за жените, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Към датата на подаване на заявление вх. № МП-128560 от 31.10.2014 г. жалбоподателката е била на възраст [възраст] и е представила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 17 години 06 месеца и 25 дни и от трета категория - 19 години, 01 месеца и 10 дни. При зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 41 години и 26 дни е изчислен сбор от осигурителен стаж, надхвърлящ 94 към началната дата на отпускане на пенсията 01.05.2014 г. При извършена през 2016 г. проверка при осигурителите СД МПБУ ДУ (Стопанска дирекция Местна промишленост и битови услуги "Бига"), "Пълдин М" ЕАД (СД МПБУ – клон "Мебел") и ТПК "Първи май" е установено, че липсва информация за отработени дни и получен осигурителен доход от А. У. за периода 06.05.1977 г. – 10.04.1981 г. Относно зачетения осигурителен стаж при осигурител МПБУ "Братан Шукеров", гр. Смолян, в по-късен момент и при оспорване на друг административен акт е установен действителен осигурителен стаж 1 месец и 24 дни. Преценката на установените факти относно продължителността на придобития от жалбоподателката осигурителен стаж сочи, че за да се пенсионира по-рано при преференциалния режим на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тя е посочила осигурителен стаж, който не е придобила и е представила удостоверителни документи, които не съответстват на данните от изплащателните ведомости. Действията й са проява на недобросъвестност, целяща да заблуди пенсионния орган относно действителните й осигурителни права и да получи материална облага. Необходимо е да се добави, че представеното удостоверение за осигурителен доход за тригодишния период 01.01.1992 г. – 31.12.1994 г. също не съответства на данните от ведомостите на осигурителя "Балкантекс" АД – правоприемник на ОПП "Марица 9-ти септември". Както се сочи в касационната жалба, преценката за продължителността на стажа и на категорията труд е изцяло в компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, но тази преценка се извършва съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС въз основа на документите, представени от подателя на заявлението. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за съществено нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО се издава в едноседмичен срок от влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО за изменение или прекратяване на пенсията. Цитираната разпоредба е процесуалноправна и обслужва основния принцип по чл. 11 от АПК за бързина на административното производство чрез извършване на процесуалните действия за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Правилно Пловдивският административен съд е приел, че срокът по чл. 10, ал. 7 от НПОС не е преклузивен и не преклудира правомощието на административния орган по чл. 98, ал. 2 от КСО. Да се приеме противното, би означавало чрез подзаконова процесуална разпоредба да се елиминира институтът на погасителната давност за осигурителните вземания, уреден в чл. 115 от КСО. От значение в разглеждания случай е и фактът, че спорът по законосъобразността на разпореждане № [ЕГН]/214 от 27.01.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – София град, с което е отменено разпореждане № [ЕГН] от 05.11.2014 г. и всички последващите го, и на оспорващата е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приключил на 22.08.2018 г. с постановяване на решение № 8467 по адм. д. № 2773/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 182 от 08.01.2018 г. по адм. д. № 7863/2017 г. на Административен съд София - град. Към 22.08.2018 г. е било налице висящо административно производство, образувано по заявление на жалбоподателката за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-6531/21.12.2017 г., в което допълнително са събирани документи относно придобития от нея осигурителен стаж. Окончателното разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е издадено на 11.11.2019 г. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,