Решение № 8710 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2020 г.

Решение № 8710 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив срещу решение № 2513/4.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2494/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-151/19.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] за отпускане (изменение) на пенсия /Протокол № 2141-15-10/21.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Преписката е изпратена на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на М. Първанов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар. 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон с оглед наличието на предпоставките на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за заплатена държавна такса за касационното производство и възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.

Ответникът - М. Първанов, чрез пълномощник адвокат С. Симеонов от САК, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-151/19.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-166/20.06.2018 г. на М. Първанов против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2141-15-10/21.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО и § 4 ПРЗ на КСО е отменено разпореждане № [ЕГН]/12.10.2000 г. относно отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, считано от 5.09.2000 г. и всички последващи го, като е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по § 4, ал. 2 ПЗР на КСО.

Пенсията е отпусната при осигурителен стаж както следва: осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 4 от КСО - 02 месеца и 06 дни; осигурителен стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО - 13 години, 03 месеца и 01 дни; осигурителен стаж от втора категория - 06 години, 10 месеца и 10 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 04 години, 06 месеца и 25 дни. Определен е индивидуален коефициент 1. 321 от осигурителен доход в размер на 10046 лв., за времето от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и осигурителен доход в размер на 832570 лв. за времето от 1.01.1997 г. до 15.08.1997 г.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета при ответника е преценена необходимостта от установяване на правомерността на отпуснатата на М. Първанов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писма изх. № № К-10339/15.03.2013 г., МП-10443#1/10.02.2015 г. и МП-10443#3/5.05.2017 г. от жалбоподателя е изискано да представи всички документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, въз основа на които е отпусната пенсията. Посочено е, че това е необходимо, тъй като документите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.

В указания срок, исканите документи не са представени. Получена е декларация от М. Първанов, в която същият заявява, че не съхранява документите, въз основа на които е отпусната пенсията. В декларация от 14.05.2017 г., са посочени осигурителите, при които е протекъл осигурителния стаж на лицето, без да е посочена начална и крайна дата на периодите.

Във връзка с декларираното от М. Първанов, относно положения от него осигурителен стаж в ДМП - Маджарово - 1961 г., 1962 г. и 1963 г. е изискано да бъде извършена проверка в осигурителя ДМП - гр. Маджарово. В резултат от извършената проверка е издаден обр. УП-13 № 1042-26-2119-1/26.09.2017 г. за периода от 1.01.1997 г. до 31.08.1997 г. с продължителност 07 месеца и 14 дни, който осигурителен стаж е зачетен от първа категория труд. Въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на лицето е зачетен осигурителен стаж от трета категория за времето от 17.11.1997 г. до 8.03.2013 г. с продължителност 03 години, 00 месеца и 02 дни, или общ осигурителен стаж от 04 години, 00 месеца и 15 дни.

Поради факта, че в декларацията М. Първанов не е посочил в какви периоди от време е положил стажа си при сочените от него осигурители, от страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив не е предприето служебното им изясняване.

С оглед установяване на релевантните към предмета на спора обстоятелства, в хода на първоинстанционното производство е допуснат оспорващият в лично качество да даде обяснения, като е уважена молбата му за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които да се сдобие с други такива от посочените работодатели.

В съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно – икономическа експертиза, извършена от вещо лице – инженер икономист. Оспорването по чл. 193 ГПК във вр. чл. 144 АПК, от страна на административния орган на представени от жалбоподателя заверени официални свидетелстващи документи /приложени по делото и в оригинал/, индивидуализирани в писмена молба на л. 402, по т. 1. 2 до т. 1. 7, първоинстанционният съд приема, че не е проведено успешно, поради което кредитира писмените доказателства, ведно със заключението на СИЕ.

След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че М. Първанов е полагал труд при следните работодатели:

1. При работодател ДМП, гр. Маджарово: Съгласно удостоверение образец УП-13, изх. № 1042-26-2119-1 от 26.09.2017 г. за периода от януари 1997 г. до август 1997 г. М. Първанов е работил в "Маджарово" ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, обл. Хасково. Продължителност 00 години, 07 месеца и 14 дни от първа категория; Съгласно удостоверение образец УП-13, изх. № 5516-26-510-2 от 21.11.2018 г. за периода от 11. 1993 г. до 08.1997 г. М. Първанов е работил в "Маджарово" ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, обл. Хасково.

• С Уведомително писмо изх. № 5516-26-510-4 от 21.11.2018 г. от ТП на НОИ, гр. Хасково е констатирано, че Удостоверение за осигурителен стаж УП-13 за периода от 01. 1961 г. до м. 12. 1963 г. от "Маджарово" ЕАД, гр. Маджарово /в ликвидация/ не може да бъде издадено, тъй като към 21.11.2018 г. документите за периода от 1.01.1961 до 31.12.1963 г. на "Маджарово" ЕАД, гр. Маджарово /в ликвидация/ предадени за съхранение в сектор OA при ТП на НОИ-Хасково са унищожени, /стр. 142/

Липсва информация от 01.1992 г. до 10.1993 г. и от 09.1997 г. до 12.1997 г. в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ-Хасково /сектор OA при ТП на НОИ/.

Съгласно Писмо изх. № 123 от 6.12.2018 г. от "Регионален държавен архив" - Пловдив, Отдел "Държавен архив" - Хасково, относно документи на ДМП "Маджарово" за периода 1961 г. - 1963 г. в "Държавен архив" - Хасково не се съхраняват документи за трудов стаж. /стр. 156/2. При работодател "Горубсо - Мадан" АД, гр. Мадан: Съгласно удостоверение Образец УП-3 № 351 от 27.11.2018 г., на длъжност: подземен прехвъргач за период: от 25.06.1964 г. до 4.09.1964 г. - 2 месеца, 08 дни. Трудовият стаж е първа категория.

3. При работодател "Би Ей Глас България" АД, гр. Пловдив: Съгласно удостоверение Образец УП-3 № 495 от 14.11.2018 г., на длъжност: Електромонтьор МЦ за период: от 15.11.1966 г. до 5.03.1968 г. осигурителен стаж - 01 година, 03 месеца и 20 дни. Трудовият стаж е първа категория.

4. При работодател ТПК "Ел. Динамо" АД гр. Пловдив: Съгласно Удостоверение Образец УП-3 № 6 от 29.11.2018 г., на длъжност: Радио-телевизионен техник - IV разряд; период: от 1.01.1969 г. до 1.02.1970 г. - 01 година, 01 месеца и 00 дни.

5. При работодател "ЗДМЛ" ООД гр. Пловдив: Съгласно удостоверение Образец УП-3 № 39 от 7.11.2018 г. на длъжност: Ел. техник за период: от 29.10.1970 г. до 31.01.1979 г. - 08 години, 03 месеца и 03 дни. Трудовият стаж е трета категория.

6. При работодател РПК "Съзнание" с. Първенец: Съгласно удостоверение образец УП-3 № 19 от 16.11.2018 г. на длъжност: Ел. техник; период: от 1.02.1979 г. до 31.01.1980 г. - 01 година, 00 месеца и 00 дни; на длъжност: продавач; период: от 1.02.1980 г. до 31.10.1981 г. - 01 година, 09 месеца и 00 дни; на длъжност: енергетик; период: от 1.11.1981 г. до 07.10.1985 г. - 03 година, 11 месеца и 07 дни, или общо трудовият стаж от трета категория - 06 години, 08 месеца и 07 дни.

7. При работодател "Тракия-PM" ЕООД гр. Пловдив: Съгласно удостоверение изх. № 32-129 от 16.11.2018 г. "Тракия-РМ" ЕООД, гр. Пловдив не разполага с данни за лицето М. П.. Вследствие на пожар възникнал в административната сграда на дружеството, голяма част от документацията е унищожена.

8. При работодател Детска градина "Синчец", с. Браниполе: Съгласно удостоверение изх. № РД-20-47 от 22.11.2018 г. на длъжност: абонатчик /4 часа/ за период: от 1.10.1988 г. до 3.01.1993 г.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора и не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай. Обоснован е извод, съобразно който необходимостта от установяване на тези факти и обстоятелства, произтича от съществено им значение за признаването или непризнаването на спорния между страните осигурителен стаж.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са опровергани констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Заключението на съдебно-икономическата експертиза е подложено на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснато от първоинстанционния съд нарушение при приложение нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съобразно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е придал обратно действие - които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му.

Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или са издирени служебно от съда.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно връща преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с представените по делото писмени доказателства относно осигурителния стаж на М. Първанов, с оглед извършване на пълно и задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,