Решение № 3273 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2019 г.

Решение № 3273 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ОД ДФЗ) - гр. Х., чрез пълномощника си ю. к. Д. П., срещу решение № 18 от 08.02.2019 г., постановено от Административен съд – Х. по адм. дело № 669/2018 г., с което е прогласена нищожността на решение № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция изх. № 01-260-6500/686 от 22.06.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Х. за определяне на финансова корекция на Й. Й. в размер на 19 558 лева. Касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и е необоснован, поради което моли за неговата отмяна. Развива подробни доводи в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По така подадената касационна жалба е представен на 07.03.2019 г. отговор от ответника Й. Й. от [населено място] чрез адвокат Ташев, който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първата инстанция е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, се явява основателна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е постановено при липса на материална компетентност, тоест от некомпетентен орган поради противоречие с изискванията на чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В пространни мотиви съдът е разгледал приложението на посочената разпоредба, тази на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП и Регламент (ЕС) 1305/2013 г. и е извел правния извод, че за налагане на финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, решение може да издава единствено и само изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие". Взет е предвид времевия период - разпоредбата е приета м. 01. 2018 г., решението е издадено на 22.06.2018 г., следователно е приложима. Така постановеното решение е неправилно. С обжалваното решение № 18 от 08.02.2019 г. по адм. дело № 669/2018 г., Административен съд Х. е прогласил нищожността на Решение № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 от 22.06.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция – Х. на Д. фонд "Земеделие", постановено с изх. № 01-260-6500/686/22.06.2018 г., с което е определена финансова корекция в размер на 19 558 лева, определена като сума за възстановяване по Договор № 26/06/3/0.0.3762/19.06.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Действително, според приетата нова ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), "Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел ІІІ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове". В чл. 9б – също нов, обн. в същия ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г. е предвидено: За Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. производствата пред управляващия орган или Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, се провеждат посредством" и са посочени две възможности: 1. Първата е Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от този закон (ЗПЗП) - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Втората е Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки. Тъй като в случая се касае за подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., която мярка, респ. подмярка не попада в изброените в т. 1 на чл. 9 б, за нея е приложима втората точка - т. 2 от чл. 9б, поради което излиза, че според обнародваната на 03.01.2018 г. алинея 5 на чл. 20а ЗПЗП, решението за финансовата корекция следва да се издаде само от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", без да е налице възможност за овластяване (делегиране) на тези правомощия. Този извод обаче се явява неправилен поради следното: В "Д. вестник", бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 г., алинея 5 на чл. 20а от ЗПЗП е изменена, като в нея вече не фигурира препращането към мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2. Освен това, безспорен е факта, че със създаването на алинея 5 на чл. 20а ЗПЗП в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., алинея 4 не е отменена и е действаща. Според тази разпоредба във всичките й редакции – както в първоначалната, която е обнародвана като нова в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г., така и в последващите - доп. бр. 2/2018 г., изм. бр. 51/2019 г., "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство..., на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност". Точно на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е издал Заповед № 03 (предвид ръкописно написаната цифра може да се чете и като 05) - РД/286 от 01.02.2017 г., с която е делегирал на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност, да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.) и актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и по други мерки и подмерки, но те не са относими за случая. Точно на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове) е издадено и процесното Решение № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-260-6500/686/22.06.2018 година. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена още и на основание чл. 20 а, ал. 2 от ЗПЗП, която разпоредба също е действаща и не е отменяна и според която изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата. Неправилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е неприложима в настоящия случай. Напротив, от цитираните по-горе правни норми следва извода, че Законът за подпомагане на земеделските производители е позволявал към обсъждания период изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" да делегира правомощия на директорите на областните дирекции на Д. фонд "Земеделие". Нещо повече, към датата на издаване на оспореното решение за налагане на финансова корекция – 22.06.2018 година, разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (изм. и доп. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), предоставя възможността правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон да се упражняват и от овластено от него лице. Следователно делегирането на правомощия към този момент е допустимо и не е незаконосъобразно. Освен това, съгласно ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП "Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда". Цитираната алинея 6 е нова и също като ал. 5 (в изменената редакция) е обн. в ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г., в сила от 28.06.2019 година. Тази норма е създадена с § 2, т. 5 от Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 28.06.2019 г.). В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на същия този закон е регламентирано следното: "Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20 а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон". Тоест е придадено обратно действие без ограничен период назад във времето за делегиране на правомощия, като за случая е относима тази част от текста, в която на изпълнителния директор е дадено правото да делегира със заповед правомощията си за издаване на решения за налагане на финансови корекции, на директорите на областните дирекции на фонда. Точно това е било направено в конкретния случай. Налице е валидно делегиране, което делегиране на практика представлява прехвърляне, предоставяне на правомощия от страна на титуляра на някое подчинено нему лице, за разлика от заместването, което се осъществява при отсъствие на титуляра по някаква уважителна обективна причина – командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради която причина той временно не може да изпълнява задълженията си. От всичко изложено следва, че Решение № 26/06/3/0.0.3762/2/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-260-6500/686/22.06.2018 г., е издадено от компетентен орган – Директора на Областна дирекция – Х. на Д. фонд "Земеделие" и не е нищожно. Първоинстанционният съд е изложил мотиви единствено за компетентността на административния орган и е прогласил нищожност, като не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства. Въпросите по съществото на спора не могат да бъдат обсъждани направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви свързани със същността на спора, на които по-горната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение ще трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания, като има предвид, че е издаден от компетентен административен орган. Разноски за тази инстанция не се дължат според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,