Решение № 1757 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2020 г.

Решение № 1757 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Решение на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112. 48 лв. /МВтч, отменено с влязло в сила Решение № 2126 от 13.02.2013 г. по адм. д. № 5492/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав, потвърдено с Решение № 16953 от 17.12.2013 г. по адм. д. № 7175/2013 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав – I колегия и т. 4 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171, 18 лв. /МВтч за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., а в останалата част на иска до пълния претендиран размер от 487 604 лв., решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част следва да бъде оставено в сила. На второ място следва да бъде отменено решението в частта, в която е отхвърлен иска за претендираното обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 217 624, 63 лева, върху сумата 428 424, 24 лева за периода 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г., а решението следва да се остави в сила в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 217 624. 63 лв. до пълния претендиран размер от 247 685, 91 лв. лихва за периода 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. На трето място следва да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за вреди до размер на 686 759. 88 лв. представляваща разлика в продажба на електроенергия, изчислени като разликата между утвърдената с т. 7 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена в размер на 112. 48 лв. /МВтч и определената с Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила Решение № 4039 от 15.06.2017 г. по адм. д. № 2596/2015 г. на Административен съд София град, потвърдено с Решение № 13785 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 12851/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, преференциална цена в размер на 112. 48 лв. /МВтч и т. 4 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 171, 18 лв. /МВтч за периода 18.12.2013 г. – 12.11.2018 г., а в останалата част на иска до пълния претендиран размер от 695 480, 88 лв., решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и предвид уважената част на исковете за вреди общо в размер на 1 115 184, 12 лв. (428 424. 24 лв. + 686 759. 88 лв.) следва да бъде отменено решението и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. § 1 ЗР на ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати законната лихва за забава върху сумата представляваща главница - 1 115 184, 12 лв. от деня на подаване на исковата молба -17.12.2018 г. до окончателното й изплащане. По отношение на останалата част на обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи в размер на 328 222, 26 лв. представляващ разликата между продадените от ищеца количества над 2 500 работни часа са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна в частта, с която се претендират пропуснати ползи от продажбата на електрическа енергия над 2 500 работни часа до пълното нетно специфично производство от 3 274 часа, определено с т. 1 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. за съответните категории ВЕИ. Действително съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ, "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кВт инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Съгласно чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ, крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от ВЕИ по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Действително с т. 1 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., Комисията е определила нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните групи производители по Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г., като в раздел 1, т. 1. 4 го е определила на 3 724 кВтч за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 КВт до 10 000 КВт, чиято електрическа енергия се изкупува по преференциална цена в размер на 171, 18 лв. /МВтч., без ДДС, т. е. за водноелектрически централи, отговарящи по техническите си характеристики на т. 4 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. В производството пред административния съд не е установено и доказано, че дружеството ищец е произвело и продало по преференциални цени и цени на свободния пазар количество електрическа енергия над 2500 работни часа средна продължителност на работа, които да обусловят прилагане на по – високата стойност на 3 724 кWh Нетно специфично производство (НСП) след 24.07.2015 г. Видно от допълнителната СТЕ "ВЕЦ "Кресна" е работила през процесния период 01.04.2011 г. – 31.11.2018 г. при средни пълни ефективни часове 2 390, 26 ч. и е в рамките на предвидените за страната – 2500 ч. В тази връзка исковата претенция за пропуснати ползи формирана от разликата между определената стойност - 2500 работни часа до 3724 работни часа за съответната категория ВЕИ е неоснователна, поради това, че ВЕЦ не е надвишила средната продължителност на работа над 2500 работни часа. Предвид на изложеното обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи в размер на 328 222, 26 лв. представляващ разликата между продадените от ищеца количества над 2 500 работни часа и преференциалната цена по т. 4 на Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер на 171, 18 лв. /МВтч без ДДС за количествата над 2500 ч. до 3 724 КВтч, за периода 20.02.2015 г. – 30.11.2018 г., следва да бъде оставено в сила. При този изход и направеното искане, съдебното решение следва да се отмени и в частта, с която "Кей Джи Инвест Холдинг" ЕООД е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 588 лв. и вместо него следва да се присъдят претендираните разноски, съразмерно уважената част на исковете, в размер на 1495. 00 лв., както и да се присъдят по съразмерност направените от касатора разноски в касационното производство в размер на 25, 00 лв. за държавна такса. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение: