Решение № 3506 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2012 г.

Решение № 3506 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Славка Милушева Лозанова чрез адвокат Лъчезар Тодоров против решение от 30.03.2012 г., постановено по адм. д. № 12 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, III "Б" състав на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, против заповед № РД-09-694 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в частта относно имот пл. № 401 к. л. 193 по плана на м. Люлин- 2 по букви И-К-Л-М-Н-О-П-И по скица към заключението на вещите лица неразделна част от решение от 30.03.2012 г., като неоснователна и недоказана. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато процесуално нарушение, което е довело до нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, обжалваното решение да се отмени, като се уважи касационната жалба. В жалбата се твърди още, че СГС не се е съобразил с дадените указания от ВАС при първото разглеждане на делото, като първоначалното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Иска се и присъждане на съдебно деловодни разноски за всичките четири инстанции. Ответната страна - кмета на район "Люлин" на Столична община (СО), не е взел становище. Представителя Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от сочените пороци. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) в изпълнение на указанията на ВАС за отстраняване процесуални пропуски, след изслушване на комплексна съдебна експертиза по строителството и озеленяването са обвързани установените по категоричен начин факти с приложимите разпоредби на чл. 11, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 1в ДР ППЗСПЗЗ. Констатирано е осъществено мероприятие ОЖС и озеленяване подобно на чл. 61, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, което не подлежи на преценка за законност съобразно трайната практика на ВАС по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Производството е за втори път пред настоящата инстанция. Пред Софийски градски съд, III "В" състав на административна колегия е била подадена жалба на Славка Милушева Лозанова срещу Заповед № РД-09-694 от 30.08.2005 г. на Кмета на Столична община, район "Люлин", с която се одобрява Решение № 46 по Протокол № 3/14.04.2005 г. за определяне на застроената площ на имот № 401, кад. лист № 193 съгласно плана на гр. София, местност "Люлин-2". Със съдебно решение от 15.04.2010 г. по адм. дело № 964/2008 г. СГС е отхвърлил подадената жалба. С решение № 14283/4.11.2011 г. по адм. дело № 11048/2010 г. ВАС е отменил съдебния акт на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане. Във връзка с горепосоченото решение е образувано адм. дело № 12/2011 г. на СГС - предмет на настоящото производство. За да постанови решението си, СГС в изпълнение на указанията на ВАС е изслушал комплексна експертиза на вещи лица изготвена и приетата по делото, но оспорена от жалбоподателката. Въз основа на събраните доказателства и данните по делото е приел, че процесната част по букви И-К-Л-М-Н-О-П-И от имота представлява междублоково пространство /детска площадка/ с асфалтирана площадка, алейна мрежа и детски съоръжения. Мероприятието по ЗРП е реализирано и бившия земеделски имот е застроен, което е пречка за евентуалното възстановяване. Наличието на озеленени площи в жилищен комплекс "Люлин" не може да се възприеме като свободна площ. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на сгради и съоръжения, а и реализирането на обслужващи мероприятия, необходими за нормалното функциониране на жилищния комплекс. Такъв характер имат благоустрояването на междублоковите пространства и озеленяването, вкл. допълващата зелена система за ограничено ползване в жилищните райони по смисъла на чл. 61, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Те са неделим елемент от едно комплексно мероприятие - жилищен комплекс, свързани с естетизиране, хигиенизиране на околната среда и подобряване на микроклимата. По тези съображения е определил оспорената част от имота като застроена и е отхвърлил жалбата Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Не е налице твърдението в касационната жалба, че СГС не се е съобразил с дадените му указания, изложените правни изводи почиват на събраните по делото доказателства и задължителните указания по отменителното решение на ВАС № 14283/4.11.2011 г. по адм. д. № 11048/2010 г. Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства и данните по делото е приел, че заповедта на кмета, предмет на жалбата е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тя е съобразена и с материалноправните разпоредби на закона. Целият процесен имот, попада в границите на урбанизирана територия, в приложното поле на чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ във вр. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като определянето на застроена част касае именно тази категория имоти, които или са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Видът и характерът на самите мероприятия е регламентиран в § 1в ППЗСПЗЗ и касае както строителни дейности, така и отделни съоръжения, без значение дали са законно изградени. Предвидено е, че строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, ж. п. линии и др. Съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността са канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи нефтопроводи и др. Изброяването и в двата случая не е изчерпателно, а е от примерен характер. В случая правилно е установено, че процесната част по букви И-К-Л-М-Н-О-П-И от имота представлява междублоково пространство /детска площадка/ с асфалтирана площадка, алейна мрежа и детски съоръжения. Мероприятието по ЗРП е реализирано и бившия земеделски имот е застроен, което е пречка за евентуалното възстановяване. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на сгради и съоръжения, а и реализирането на обслужващи мероприятия, необходими за нормалното функциониране на жилищния комплекс. Такъв характер имат благоустрояването на междублоковите пространства и озеленяването, вкл. допълващата зелена система за ограничено ползване в жилищните райони по смисъла на чл. 61, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Те са неделим елемент от едно комплексно мероприятие - жилищен комплекс, свързани с естетизиране, хигиенизиране на околната среда и подобряване на микроклимата. Правилно е приел, че мероприятието ОЖС и озеленяване включва както изградените жилищни сгради, така и съпътстващите ги зелени площи, детски съоръжения, алеи, подходи към блоковете и т. н; които не са свободна площ с оглед възстановяване по ЗСПЗЗ. По чл. 10б ЗСПЗЗ не се изследва законност на мероприятието, нито е необходимо да се доказват планове за озеленяване и строителна документация. Решението не е постановено и в нарушение на материалния закон. След като бившият имот попада в терени отредени за комплексно жилищно строителство и озеленяване, достатъчно е изграждането само на един елемент от комплексното мероприятие, за да се приеме, че терена е зает. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение