Решение № 3298 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2018 г.

Решение № 3298 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4359/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на М. Асенова, чрез пълномощник адв. Бучкова срещу решение № 8005 от 21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 8763/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-259/29.06.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С.-град и потвърденото с него разпореждане № Д-21-999-00-0000330513 от 16.05.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – С.-град. К. жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – С.-град, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Намира, че решаващият съд подробно и правилно е изяснил фактическата обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, при което е формирал законосъобразни изводи. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-259/29.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е потвърдено разпореждане № Д-21-999-00-0000330513 от 16.05.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – С.-град, с което на основание чл. 40, ал. 4 КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е спряно производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20178405465/21.04.2017 г. за периода 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. Първоинстанционният съд описва подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на оспорваното решение, както и представените от страните в хода на делото доказателства. Обоснован е извод досежно наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, тъй като същият е обжалван от осигурителя по реда на чл. 112 от Закона за здравето /ЗЗ/, с жалба от 04.05.2017 г. Въз основа на горното е прието, че към датата на издаването на разпореждането и на потвърждаващото го решение е налице висящо производство по оспорване на представения болничен лист по реда на ЗЗ. Изложени са подробни мотиви, че спорът за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на същия лист обезщетение за временна неработоспособност, с оглед на което постановеното спиране по реда на чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО е законосъобразно. При постановявяне на обжалвания съдебен акт, решаващият съд извежда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция /т. е. инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореното решение на административния орган и на обуславящите ги такива/ решаващият съдебен състав извежда обоснован извод за законосъобразност на процесния административен акт. В приложимата редакция на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО /ДВ, бр. 107 от 2014, в сила от 1.01.2015 г. /, е предвидено, че длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. В случая са налице предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, тъй като същият е обжалван от осигурителя – Министерство на правосъдието, по реда на чл. 112 от Закона за здравето на 04.05.2017 г. Във връзка с така инициираното оспорване е постановено Експертно решение /ЕР/ № 1617/26.05.2017 г. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ, 1-ви състав, с което е признат болничен лист № Е20178405465/21.04.2017 г. Това решение, не е било надлежно връчено на жалбоподателката, поради което не е влязло в законна сила. Следователно към датата на издаване на разпореждане № Д-21-999-00-0000330513 от 16.05.2017 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи в ТП на НОИ – С.-град, е налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на Закона за здравето. Това обстоятелство е налице и към датата на издаване на оспорения в първоинстанционното производство административен акт - 29.06.2017 г. Обосновани са изводите на съда, че към тази дата не е изтекъл срокът за обжалване на ЕР № 1617/26.05.2017 г. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ, 1-ви състав, пред НЕЛК, поради факта, че същото не е било надлежно съобщено на жалбоподателката и не е влязло в законна сила. Предвид изложеното, АССГ правилно приема, че в разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на отпускане / изплащането на обезщетението. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Доводите в касационната жалба, за липса на правен интерес от оспорване на постановеното ЕР № 1617/26.05.2017 г. на ТЕЛК при IV-та МБАЛ, 1-ви състав, са неоснователни и са обсъдени от първоинстанционния съд. Обосновани са изводите на АССГ, че тези възражения са ирелевантни за спора. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ във вр. чл. 112 а ЗЗ, в който е регламентиран реда за връчване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Следва да се посочи, че дори и жалбоподателката да няма правен интерес от оспорване на цитираното решение на ТЕЛК, тъй като то е благоприятно за нея, то срокът за обжалване на акта започва да тече от връчването му на заинтересованите страни, което обуславя висящността на производството по оспорване акта на органа на медицинската експертиза. Спорът за законосъобразността на болничния лист е преюдициален по отношение на изплащането на претендираното въз основа на същия лист парично обезщетение за временна неработоспособност. Основанието за спирането на производството по изплащане на паричното обезщетение - обжалване на акта на медицинската експертиза имплицира и срока на спиране: до приключване на производството по обжалване. Компетентността за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е предоставена на органите на медицинската експертиза по чл. 111 ЗЗ, поради което преди тяхното произнасяне не е възможно признаване на право и определяне размер на парично обезщетение за временна неработоспособност. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,