Решение № 10923 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2024 г.

ВАСОсмо отделение15.10.2024 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 346 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело 630/2023г. по описа на Административен съд Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. С. срещу Ревизионен акт Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г., потвърден с Решение 91/20.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново.

ОСЪЖДА В. С. С., [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер 1769.98 лева (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки).

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/- Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение 346 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело 630/2023г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на В. С. С. е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г., потвърден с Решение 91/20.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за необоснованост на решението, за необсъждане на доказателствата по делото и за противоречие в мотивите на същото. Касатора оспорва изводите на съда, че представените доказателства от куриерското дружество Еконт Експрес ООД са фотокопия на снимки на РКО и ППП, като излага доводи, че същите са електронни изявления в PDF формат, които не са оспорени от ревизираното лице по реда на чл. 193 ГПК и не се оспорват подписите върху документите. Касаторът иска отмяна решението на първоинстанционния съд и да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба В. С. С., чрез адв. Червенкова оспорва жалбата в представен отговор на касационната жалба и писмено становище. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителя на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е бил РА Р-04000622008000-091-001/03.08.2023 г., потвърден с Решение 91/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново, с който на В. С. С. са определени задължителния общо в размер на 5 624, 92 лв., както следва: 1. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. в размер на 292, 68 лв. и лихви в общ размер на 35, 39 лв., 2. задължения за ДОО - за самоосигуряващи се лица общо в размер на 2237, 76 лв. и лихви в размер на 581, 92 лв., от които за 2020 г. - 1083, 36 лв. и лихви - 338, 40 лв.; за 2021 г. в размер на 1154, 40 лв. и лихви 243, 52 лв.; 3. задължения за здравно осигуряване общо в размер на 1209, 60 лв. и лихви върху тях в размер на 314, 71 лв., от които за 2020 г. - 585, 60 лв. и лихви - 182, 93 лв.; за 2021 г. - 624, 00 лв. и лихви - 131, 78 лв.; 4. задължителни за ДЗПО-УПФ общо в размер на 756, 00 лв. и лихви размер на 196, 86 лв., от които за 2020 г. в размер на 366, 00 лв. и лихви 114, 34 лв.; за 2021 г. - в размер на 390, 00 лв. и лихви в размер на 82, 52 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизираното лице е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство е изискана и събрана информация от Еконт Експрес ЕООД и Спиди АД относно изпратени и получени пратки от лицето, чрез куриерските дружества и съответно получени и изплатени суми от наложени платежи за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. След анализ на представената данни от Спиди АД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., е установено, че В. С. е получила наложени платежи на обща стойност 733.00 лв., за изпратени стоки по 6 броя товарителници, а за периода 01.01. 2021 г. -31.12.2021 г. ревизираното лице е получило суми от наложени платежи в общ размер на 8410, 00 лв., за изпратени стоки по 28 броя товарителници. От представените данни от Еконт Експрес ООД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е установено, че В. С. е получила наложени платежи на стойност 5155, 00 лв., за доставени стоки по 37 броя товарителници, с предмет на доставките дрехи, обувки, аксесоари, а за периода 01.01.-31.12.2021 г. лицето е получила суми от наложени платежи в общ размер от 5322, 00 лв., за изпратени стоки по 28 броя товарителници. Предвид тези установявания, органите по приходи са направили заключение, че В. С. е осъществявала търговска дейност, в качеството си на физическо лице, без регистрация по Търговския закон, като съобразно анализ на данните от представените справки и документи от Еконт Експрес ЕООД и Спиди АД е прието, че е същата е реализирала приходи от продажби, по които плащането е получено чрез наложен платеж. С тези установявания е обосновано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. Приходните органи са приели, че дейността на лицето за ревизирания период е организирана по търговски начин, поради което същото е следвало да води редовно счетоводство. Липсата на такова е осъществило предпоставките на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. При така установените факти първоинстанционният съд е формирал следните правни изводи: Оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореният РА съдът на първо място е посочил, че ревизионното производство неправилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Решаващият състав на административния съд е приел, че за да издаде ревизионния акт, органът се е позовал на изискани от трети лица /"Еконт Експрес" ЕООД и "Спиди" АД/ документи, като същите не са представени в оригинал и/или заверено копие, предвид което не са налице достатъчно доказателства за провеждане на ревизията по особения ред. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че въз основа на представените таблици от куриерските дружества, които съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Прието е, че констатациите в ревизионното производство не почиват на каквито и да било първични документи /снимките на РКО и ППП не са такива, а и не са електронни документи/ и съответно при липсата на такива документи по административната преписка, направените изводи от приходната администрация са необосновани. В допълнение съдът е приел, че наличието на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателства, не установява тезата на органите по приходите за неотчетени приходи от осъществена от ревизираното лице търговска дейност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно съдът е приел, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи по приходите. От правна страна, правилно административният съд е съобразил, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. В конкретния случай, обаче, следва да се посочи, че ревизираното лице не е оспорило представените от двете куриерски дружества "Еконт Експрес" ООД и Спиди АД документи. Нещо повече - нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство не е налице оспорване на факта на извършване на продажби и получаване на суми от наложени платежи от ревизираното лице. В писмените обяснения, а и в хода на съдебното производство ревизираното лице не отрича получаването на парични суми от наложени платежи и съответно автентичността на представените документи не е оспорена от лицето по предвидения в закона ред. Поради това неправилно съдът е приел, че получаването на паричните суми не е доказано. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са обосновани на база на данни и доказателства, събрани при извършени проверки и в рамките на ревизионното производство. Тези данни и доказателства са описани подробно в съставения ревизионен доклад. Данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и съставляват годно доказателство за извършените от и пред него /органа/ действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая липсва изрично оспорване автентичността на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК не е оборена. Правилно с РА са установени задължения на ревизираното лице по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, като лицето е обложено с данък за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Основният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно вида и характера на извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период - осъществявана ли е от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Както се посочи по-горе, относно получаването на средства така както са посочени в РД и РА, от страна на ревизионито лице не е проведено производство по оспорване, нито в ревизионното, нито в съдебното производство. В този смисъл неоснователни са оплакванията на ревизираното лице, че не е извършвало търговска дейност. Недоказани са останали и твърденията, че осъществените продажби са на лични вещи. Законосъобразно приходните органи органи са установили съществуване на приходи за ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на физически лица, на територията на страната, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи, като същите са извършвани системно и постоянно. Правилни и обосновани от установените в хода на ревизията факти относно броя и интензивността на извършваните от ревизираното лице продажби са изводите на ревизиращия екип, че то има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, тъй като извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален или преработен вид. Продажбите не са инциденти, а системни. Обосновани са изводите на ревизиращите органи, че лицето е осъществявало икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Ревизираното лице не е оспорило истинността на представените частни документи от куриерските дружества и не е твърдяло, че наложените платежи са от продажба на посочените в РД и РА стоки и не са получени от него. В резултат на извършваната дейност са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Предвид на това, че В. С. е действала като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ и е организирала търговската си дейност за свой риск, то тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице. В обобщение, решението като валидно и допустимо, но неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата се отхвърли. Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат претендираните от касатора разноски съгласно представения списък - за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 1724.98 лева (по 862.49 лева всяка една от инстанциите) и за държавна такса в размер на 45.00 лева или общо 1769.98 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,