Решение № 2722 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 277/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Софийски университет (СУ) "Св. Климент Охридски", с БУЛСТАТ 000670680, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Средец", п.к.: 1504, ул. "Цар Освободител" 15, представляван от ректора - Г. Вълчев, чрез процесуален представител адв. З. Орсов от Адвокатска колегия (АК) Сливен, срещу Решение 21158/24.10.2024 г., постановено по адм. дело 12298/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение 0401-115/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" (ИАПО) към Министерството на образованието и науката (МОН) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП "НОИР") 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор 80.09-45/10.03.2022 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "Строител" ЕООД, който след индексация с Допълнително споразумение 1 с рег. 80.09-336/13.12.2022 г. е на стойност 4 442 607,80 лева без ДДС, респ. 5 331 129,36 лева с ДДС.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, във връзка с ал. 5, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Намира, че нарушението на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, във връзка с ал. 5, т. 1 ЗОП, както и съставът на нередност, описан в т. 23, б. "а" Приложение 1 към Наредбата, остават извън обхвата на предвидената в чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ делегация, доколкото са свързани с недопустими от закона съществени изменения на договора за възлагане на обществена поръчка, а регламентираната в препращащата разпоредба на ЗУСЕФСУ компетентност предвижда създаване на подзаконова нормативна уредба за нарушения при определянето на изпълнител по Глава четвърта с.з. Счита, че основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, дефинирани като нередности въз основа на акта по ал. 2 с.з., касаят етапа от възлагателната процедура до сключването на договор с избрания изпълнител, а извършването на изменения в него е последващо действие, което не може да бъде контролирано през призмата на тези норми. Поддържа, че т. 23, б. "а" Приложение 1 към Наредбата е незаконосъобразна и на основание чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да бъде оставена без приложение. Аргументира несъответствие на анализираната точка от Наредбата и с Решение на Съда (осми състав) от 4 октомври 2024 г. по Дело С-175/2023 г.

По същество се противопоставя на извода на първостепенния съд, потвърждаващ наличието на твърдяното от ръководителя на УО (РУО) нарушение, с аргумент, че възможността за промяна в срока за изпълнение е била предвидена както в документацията по поръчката, така и в проектодоговора, които са били на разположение на всички потенциално заинтересувани правни субекти, поради което не би могло да се счита за обстоятелство, което ако бе част от възлагателната процедура, би привлякло към участие и други икономически оператори и би създало условия за по-широка конкуренция. Наред с това, сочи, че изграждането на допълнителната пътна връзка първото обстоятелство, на което страните са се позовали за удължаване на срока за изпълнение, не е могло да бъде предвидено при сключването на договора и обективно е довело до невъзможност последният да се изпълни в рамките на първоначалния срок от 450 календарни дни. Твърди още, че обратно на заключението на РУО, споделено и от съда, изменението на ПБЗ е документирано по надлежния начин. Според касатора следващият мотив на административния орган, а именно че стоманенобетонните елементи, разкрити по време на изкопните работи също не позволяват удължаването на срока по реда на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, т.к. по силата на чл. 3, ал. 8 от сключения договор е следвало да се извърши реорганизация на работата и ускоряване на другите етапи, отново се явява неправилен, доколкото на първо място, тези компоненти не са могли да бъдат предвидени, и на второ по делото не е установено дали действително е имало такава възможност за времево преразпределение на работата. В заключение излага, че решаващият състав на АССГ не е съобразил обстоятелството, че срокът по договора е законосъобразно изменен поради неблагоприятни метеорологични условия с 32 дни. В тази връзка извежда допълнителен аргумент за неприложимост на хипотезата, предвидена в т. 23 Наредбата, т.к. същата регламентира състав на нередност в случаите, когато изменението е изцяло несъобразено с нормативната регламентация, какъвто очевидно не е случаят.

Твърди и че размерът на определената финансова корекция е формиран неправилно, като не е отчетен фактът, че средствата за индексацията на договора за възлагане на обществена поръчка не са от ЕФСУ, а от бюджета на СУ "Св. Климент Охридски", поради което включването им в основата на корекцията е незаконосъобразно.

Аргументира становище и за допуснати при постановяването на обжалваното съдебно решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът не е изложил собствени мотиви по съществото на спора, както и не е предоставил възможност на жалбоподателя да докаже, вкл. чрез съдебно-техническа експертиза, факти и обстоятелства, за които той носи доказателствената тежест да установи.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител главен експерт в Дирекция "Управление на риска и контрол" в ИАПО към МОН, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" против Решение 0401-115/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАПО към МОН и РУО на ОП "НОИР" 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор 80.09-45/10.03.2022 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "Строител" ЕООД, който след индексация с Допълнително споразумение 1 с рег. 80.09-336/13.12.2022 г. е на стойност 4 442 607,80 лева без ДДС, респ. 5 331 129,36 лева с ДДС.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че СУ "Св. Климент Охридски" е бенефициер по сключен с ИАПО административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG05M2OP001-002-0019-CO8 "Чисти технологии за устойчива околна среда води, отпадъци, енергия за кръгова икономика".

За разходване на средствата по така сключения договор СУ "Св. Климент Охридски" е провел процедура по възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Изпълнение на строителство на нова сграда за нуждите на Център за компетентност в направление "води" и "отпадъци" по проект BG05M2OP001-1.002-0019 "Чисти технологии за устойчива околна среда води, отпадъци, енергия за кръгова икономика", финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 г.", без обособени позиции.

В резултат на проведената процедура, с избрания за изпълнител участник "Строител" ЕООД, е сключен Договор 80.09-45/10.03.2022 г., на стойност 3 044 550,30 лева без ДДС, респ. 3 653 460,36 лева с ДДС.

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че срокът за изпълнение на задълженията по договора започва да тече от датата на получаване на възлагателното писмо от възложителя, като не по-късно от 30 дни след това изпълнителят е длъжен да представи на възложителя актуализирания линеен календарен график с ресурсно обезпечаване, както и проект за временно строителство. В този срок е предвидено изпълнителят да извърши и необходимите подготвителни дейности за подписване на Протокол Обр. 2,2а съгласно Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., изм., бр. 37 от 4.05.2004 г., в сила от 5.11.2004 г. (Наредба 3/2003 г.).

Установено е още, че срокът за изпълнение на СМР съгласно чл. 3, ал. 4 от договора е 450 дни, който започва да тече от датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво (подписване на Протокол Обр. 2,2а) и изтича в деня на подписване на Акт Обр. 15 съгласно техническото предложение на изпълнителя, като в този срок следва да бъдат включени и несъществени изменения съгласно чл. 154 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), ако такива бъдат одобрени от възложителя.

Същевременно, в чл. 50 от договора е предвидена възможност за промяна или допълнение в договора чрез подписване на писмено споразумение и в случаите, предвидени в чл. 116 ЗОП.

Също така обаче, съгласно клаузата на чл. 3, ал. 8 от договора изпълнителят няма право да иска удължаване на срока за изпълнение на договора поради наличие на форсмажорно обстоятелство и/или непреодолима сила, ако това обстоятелство засяга само определени етапи и изпълнителят може да ускори работата си по други етапи в рамките на цената за изпълнение на договора, включително чрез прехвърляне на членове на своя екип и оборудване от етапите, засегнати от такова закъснение.

При проверката е констатирано и че така сключеният договор е бил изменен на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 7 ЗОП с Допълнително споразумение 80.09-106/13.06.2023 г., чл. 1 от който обективира съгласие на страните за изменение на текста на чл. 3, ал. 4 от договора, както следва:

"Срокът за изпълнение на СМР започва да тече от датата на откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво (подписване на Протокол, обр.2, 2а) и е с продължителност 528 календарни дни до подписване на акт образец 15, съгласно Техническото предложение на Изпълнителя".

Мотивите за изменението са описани по следния начин:

"СМР са започнали с подписан Протокол обр.2 на 21.03.2022 г., но са забавени, поради изграждане на допълнителна пътна връзка за достъп за машини и оборудване до строителната площадка на бъдещия Център. Този процес е продължил до 14.04.2022 г. Закъснението е довело до забавяне в осигуряването на необходимите машини и работници, което от своя страна е довело и до допълнително забавяне на вече нарушените графици с контрагентите.

В първоначалния график за СМР е заложено изпълнението на външните връзки на обекта /електро, ВиК/ да е в началото, т.к. е свързано с изкопни работи. Планирано е изкопните дейности да се изпълнят заедно с изкопите за основната сграда с цел икономия на време и ресурси транспорт и натоварване на тежка техника. Изпълнението е било невъзможно, защото теренът, през който е трябвало да минат външните комуникации не е бил свободен. Върху терена и в изкопите са разкрити останали фундаменти на стара, недовършена сграда и големи бетонови елементи от съпътстващи външни електро-връзки и канализация. За всички тях не се е знаело предварително и не са били включени в графика и в проекта. За доказателство фирма "Строител" ЕООД е приложил съставените констативни протоколи. Отпадането на външните връзки от началния етап е довело до промяна на графика за изпълнение и допълнително оскъпяване на изпълнението. Допълнителни последици са били затрудненията, свързани с невъзможността да се изпълняват част от следващите етапи на комуникациите и допълнително натоварване на по-късни етапи, свързано с увеличен брой работници и неефективност.

За реалистичното изпълнение на СМР изпълнителят е изготвил и представил нов строителен план-график /Приложение 3/, който отразява възможностите за ускоряване на дейностите по строителството и приключването им до края на август 2023 г. План-графикът няма да възпрепятства разполагането на лабораторното оборудване и апаратите.

Като основна причина за необходимостта от промяна на договора 80-09-45/10.03.2022 г за удължаване срока на строителните дейности, в доклада се съдържат обстоятелствата в тази връзка, които са в подкрепа на фактите и писмената обосновка.

За изпълнение на строителните дейности в доклада и писмената обосновка е предложено удължаване срока на договора до 31.08.2023 г.

Гореизложените обстоятелства, по своето същество, обективирани в посочените документи, представляват непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 116, ал.1, т.3 от ЗОП обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, и е възникнала необходимостта от изменение, което не води до промяна на предмета на договора.

С оглед изложеното по-горе, страните счетоха, че е целесъобразно, както и законосъобразно, на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, да удължат срока на дейностите на сключения между тях Договор 80.09-45/10.03.2022г с допълнителни 78 дни. Удължаването на срока на договора се явява допустимо и на основания чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, тъй като не довежда до ползи на изпълнителя, които, ако са били част от обществената поръчка, биха довели до участието на допълнителни или различни стопански субекти."

Към споразумението е съставен и Доклад обосновка от координатор проект, който съдържа още няколко причини за изменението, а именно:

"3. Съществен проблем при изпълнението на СМР са били и финансовите аспекти поради сериозните инфлационни процеси, съвпаднали с времето на изпълнение на обекта и съществените разлики между цените при изготвяне на офертата и реалните пазарни цени на материали и труд по време на изпълнението. Решението на държавно ниво е официализира но с ПМС 290 от 27 септември 2022г за приемане на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Постановлението обхваща коефициенти до второ тримесечие на 2022г, а следващите коефициенти, необходими към момента на съставяне на актовете обр.19 се обявяват от НСИ в период от 3-4 месеца след изтичане на съответното тримесечие. Това е довело до забавяне на документите за индексираното плащане с минимум 5 месеца от датата на реално извършване на видовете СМР;

1. Сградата, която е планирана като екологична лаборатория, е сложна в инсталационно отношение, като проектът налага използване на специализирани материали и високо специализирани дейности, рефлектирало в забавяне на закупуването на предвидените материали, които не са масово производство. Изработката на част от материалите и артикулите започва след заплащане и сроковете не могат да бъдат скъсявани, което предизвиква забавяне в доставките и изпълнението на СМР;

1. Причини за забавянето са свързани и с корекции в проектната документация, които съпътстват изпълнението на почти всички обекти, както необходимост да се дават допълнителни проектни решения за елементи, свързани с координираното изграждане на трите сгради на СУ на терена на кампус Лозенец. Сградите са в непосредствена близост една до друга, изграждането им е разминаващо се във времето, което изисква допълнителни действия по изчакване и съгласуване.".

Приложена е и писмена обосновка на изпълнителя "Строител" ЕООД, както и констативни протоколи за спиране на работата на обекта, метеорологични справки и календарен график, отчитащ исканото удължаване на срока.

В хода на производството е представено и становище от 16.08.2023 г. на "ВМЛ-Консулт" ЕООД, упражняващо строителния надзор върху обекта, в което е посочено, че в процеса на изпълнение на СМР не са настъпили съществени изменения на одобрените проекти по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, несъществените такива са разрешени от проектантите по съответните части със заповеди в заповедната книга на строежа и ще бъдат отразени в екзекутивна документация. Потвърдено е още, че е извършена промяна в част "ПБЗ" на одобрения инвестиционен проект, касаеща подхода към строителната площадка.

С Допълнително споразумение 1 с рег. 80.09-336/13.12.2022 г. стойността на договора е променена на 4 442 607,80 лева без ДДС, респ. 5 331 129,36 лева с ДДС.

Според проверяващите обстоятелствата, посочени в допълнителното споразумение от 13.06.2023 г., не водят до съответно на закона изменение в срока за изпълнение.

Първо, изразено е становище, че изграждането на пътната връзка не само е следвало да бъде предвидено в контекста на Етап I "Подготвителни дейности", включващ Дейност 2 "Подготовка на строителството", но и доколкото строителният надзор определя всички допълнителни СМР като несъществени по смисъла на ЗУТ, същите е следвало да бъдат включени в първоначално определения срок съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, още повече, че не са отразени и в заповедната книга.

Второ, откритите стоманенобетонни елементи според проверяващите също не обосновават изменението, т.к. от една страна, това обстоятелство не е непредвидено, от друга, засяга началния етап от изпълнението и по аргумент от чл. 3, ал. 8 от договора е следвало да послужи за ускоряване на останалите дейности, а не за удължаване на срока, а от трета, изпълнителят е предвидил изрично изпълнение на непредвидени работи, както и е включил средства за покриване на непредвидените разходи.

На следващо място се оспорва фактът, изложен в допълнителното споразумение, че забавянето, наложило и изменението, е продиктувано от затруднения от финансов характер. Проверяващите са установили в тази връзка, че към датата на сключване на споразумението 13.06.2023 г., изпълнителят е получил авансово средства в размер на 1 269 316,52 лева без ДДС, както и индексация на изпълнените и приети видове СМР по протоколи 1 до 6.

По отношение на забавянето, до което според страните, подписали споразумението, е довела доставката на материали за строителството, контролните органи са отчели, че в приложената към техническото предложение строителна програма е описана организацията на снабдяването на материали и тяхното складиране, като е гарантирана тяхната ритмична и навременна доставка, а сред тях няма такива със специфична изработка по детайл. Нещо повече възложителят е могъл да предвиди, че съществува подобен евентуален риск.

Петото обстоятелство също е отречено като мотив за допустимо по смисъла на закона изменение с аргумент, че трите обекта са ситуирани на отделни строителни площадки и изпълнението им е било известно на възложителя, доколкото съгласувателните процедури е следвало да са били приключили към момента на сключване на процесния договор.

В допълнение към тезата за незаконосъобразност на измененията по реда на чл. 116 ЗОП, проверяващите са посочили и че възложителят е описал в документацията възможни рискове при изпълнението, а изпълнителят ги е допълнил в техническото си предложение, вкл. с такъв, наименуван "Възникване на непредвидени работи". Също така, строителството е спирано със съответните актове поради неблагоприятни метеорологични условия за 32 дни, което е дало достатъчно време за решаване на възникналите проблеми, налагащи според страните по анализирания договор изменение в срока на изпълнение.

Като заключение е посочено, че срокът е посочен в документацията и изрично е указано, че ако участник предложи по-дълъг от предвидения, ще бъде отстранен, поради което този елемент следва да се счита за съществен по договора, а оттам и ако е бил посочен в началото, би довел до участието на по-широк кръг икономически оператори в процедурата.

По изложените съображения е изведено крайно заключение за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, във връзка с ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗОП, съставляващо нередност по т. 23, б. "а" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия договор.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът не е подал своето възражение, РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за осъществената нередност в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатия договор.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 23, б. "а" от Приложение 1 към Наредбата.

Потвърдено е като правилно твърдението на РУО, че изграждането на пътната връзка не само е следвало да бъде предвидено в контекста на Етап I "Подготвителни дейности", включващ Дейност 2 "Подготовка на строителството", но и доколкото строителният надзор го определя като несъществено изменение по смисъла на ЗУТ, същото е следвало да бъде включено в първоначално определения срок съгласно чл. 3, ал. 5 от договора, още повече, че не е отразено в заповедната книга. Споделена е тезата и че откритите стоманенобетонни елементи също не обосновават извършеното изменение, т.к. от една страна, това обстоятелство не е непредвидено, от друга, засяга началния етап от изпълнението и по аргумент от чл. 3, ал. 8 от договора е следвало да послужи за ускоряване на останалите дейности, а не за удължаване на срока, а и изпълнителят е предвидил изпълнение на непредвидени работи и е включил средства за покриването им. Фактът, изложен в допълнителното споразумение, че забавянето, наложило и изменението, е продиктувано от затруднения от финансов характер според съда също не обосновава допустимост на удължаването на срока, доколкото към датата на сключване на споразумението 13.06.2023 г., изпълнителят е получил авансово средства в размер на 1 269 316,52 лева без ДДС, както и индексация на изпълнените и приети видове СМР по протоколи 1 до 6. По отношение на забавянето, свързано с доставката на материали за строителството, съдът е посочил, че в приложената към техническото предложение строителна програма е описана организацията на снабдяването на материали и тяхното складиране, като е гарантирана тяхната ритмична и навременна доставка, а сред тях няма такива със специфична изработка по детайл, още повече възложителят е могъл да предвиди, че съществува евентуален риск от забава в бъдещите доставки. Като съответно на материалния закон съдът е преценил и заключението, че трите обекта, съвместното изпълнение на което се позовават страните по договора, са ситуирани на отделни строителни площадки и изпълнението им е било известно на възложителя, доколкото съгласувателните процедури е следвало да са били приключили към момента на сключване на процесния договор. В контекста на изложеното и доколкото в документацията са описани възможните рискове при изпълнението, а изпълнителят ги е допълнил в техническото си предложение, и предвид, че строителството е спирано със съответните актове поради неблагоприятни метеорологични условия за 32 дни, което е дало достатъчно време за решаване на възникналите проблеми, налагащи според страните по анализирания договор изменение в срока на изпълнение, а срокът е съществен елемент от договора, след като възложителят е приел, че предлагането на по-дълъг от описания в документацията ще доведе до отстраняване на съответния участник, е изведено заключение, че ако промененото условие е било налице още в началото, то би довело до участието на по-широк кръг икономически оператори в процедурата.

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" против атакуваното волеизявление на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. Ролята на всеки един от посочените в нормата реквизити е различна и затова несъобразяването им води до различни правни последици. В този смисъл липсата на най-съществената част от съдебното решение, а именно какво постановява съдът (Вж.: чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК), прави акта нищожен, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. От своя страна, непроизнасянето по разноските (Сравн.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) открива възможността за иницииране на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, но не се отразява на валидността на решението.

Освен да облече волята си по указания в чл. 172а, ал. 1 АПК начин, съдът е длъжен да я мотивира, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правния силогизъм, използван при формиране на правната воля на съда, защото именно тези съображения предопределят процесуалното поведение на страните, от една страна, а от друга чрез тях се извършва касационната проверка на съдебния акт. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Неразкритата воля на съда прави проверката по реда на чл. 208 и сл. АПК обективно невъзможна и затова винаги съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Случаят е именно такъв.

Видно от изложените към проверяваното съдебно решение съображения, правните изводи на АССГ се свеждат до формулиране на извод за наличие на соченото в административния акт нарушение, аргументиран чрез буквално възпроизвеждане на мотивите, съдържащи се във волеизявлението, предмет на оспорване пред решаващия състав. Съпоставката между съображенията на административния орган и правните изводи на съда показва същностно и дословно припокриване, a единствената отлика се състои в това, че РУО се е позовавал на документи от преписката, а съдът е посочил, че същите са по делото, вкл. се намират в приобщените като доказателства класьор 1 и класьор 2; както и че съдът е изложил предварително теоретични постановки, които обаче не разкриват волята му по отношение на основните спорни въпроси. Липсва дължимият анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото в контекста на относимата нормативна регламентация. По-специално, решаващият състав не е посочил защо счита, че констатациите на органа водят именно до разпоредения от него правен резултат, а това прави на практика дължимата от съда на всички основания и по отношение на всеки елемент от състава на установената от административния орган нередност съдебна проверка неизвършена. В този смисъл е и еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя Вж. например: Решение 6972/06.06.2024 г., постановено по адм. дело 4579/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 1702/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 11413/2023 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.

Нещо повече - по аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Този принцип има различни проявления, част от които е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснен, както и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК). В случая безкритичното възприемане тезата на РУО е довело до неизясняване на основни спорни въпроси по делото, а именно дали посочените в съобразителната част на допълнителното споразумение, сключването на което е обособено от административния орган като нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 и 7, във връзка с ал. 5, т. 1 ЗОП, са могли да бъдат предвидени при сключването на договора.

Всичко изложено налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който установявайки релевантната фактическа обстановка, да формулира и съответните правни изводи по съществото на спора.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на СУ "Св. Климент Охридски" за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АССГ деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение