Решение № 14065 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 886/2009 г.

Решение № 14065 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 886/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) на Анатоли Борисов Димитров от София, срещу решение № 968/10.11.2008 г. по адм. д. № 624/2008 г. на Административен съд София-град, II отделение, 32 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът разгледал предявения от касатора иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 10000 лв. и оставил без уважение искането му да се определи срок на Столична община, за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Приел, че иска по чл. 1 ЗОДОВ останал недоказан, тъй като въпреки наличието на незаконосъобразен акт, а именно отменената Заповед № А-0-08-425/19.02.1979 г. в частта, с която е било отказано обезщетение с гараж на Борис Александров Димитров (наследодателя на жалбоподателя) то не са налице останалите две предпоставки, а именно доказване размера на причинените имуществени и неимуществени вреди и причинната връзка по между им. По отношение направеното от жалбоподателя искане за определяне срок за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на осн. чл. 257, ал. 2 АПК, съдът приел че претендираното бездействие от адм. орган не произтича пряко от нормативен акт, а от влязло в сила съдебно решение. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След смъртта на първоначалния жалбоподател е конституиран като жалбоподател наследника му Анатоли Борисов Димитров. Същият с допълнителна молба е направил увеличение в цената на иска на 10000 лв. и искане на осн. чл. 257, ал. 2 АПК съдът да определи срок за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, съобразно което е следвало да се издаде допълнителна заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), с която да се определи съответния гараж за обезщетение на наследодателя му. Правилно съдът в съдебно заседание на 20.10.2008 г. е допуснал увеличение в цената на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Липсва обаче произнасяне по така нареченото искане по чл. 257, ал. 2 АПК. Същото не е искане, а представлява самостоятелно правно основание, което обосновава предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Първоначалната искова молба се поддържа за "бездействие на администрацията", което е следвало да се установи от съда - чл. 204, ал. 4 АПК. Въпреки това съдът в мотивите си приел, че е налице незаконосъобразен акт - отменената Заповед № А-0-08-425/19.02.1979 г. в частта, с която е отказано обезщетение на наследодателя с гараж. Към момента на постановяване на съдебното решение тази заповед не съществува в правния мир, тъй като е отменена с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2356/1979 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия. Налице е само и единствено влязлото в сила съдебно решение, съобразно което се следва изпълнение от съответния адм. орган - издаване на друга заповед, с която да се конкретизира съответния гараж, който се следва в обезщетение (по чл. 100 ЗТСУ) отм. А бездействие на орган по изпълнението сочи на правно основание по чл. 294 и сл. от АПК. Още повече, че бездействието на органа по изпълнението е било поискано с молба до кмета на Столична община, входирана с рег. индекс № 94-Б-83/11.12.07 г. - чл. 296, ал. 2 АПК, и, 7-дневния срок отдавна е изтекъл. От горното следва, че обжалваното съдебно решение е постановено и при нарушение на материалния закон и необосновано. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение