Решение № 5377 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14688/2019 г.

Решение № 5377 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14688/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Тракийска на Агенция "Митници", чрез ст. юрк. П. Георгиев против решение № 655/10.10.2019 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 688/2018 г., с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 981/11.06.2018 г. издадено от началника на митница Пловдив. Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в оспорения административен акт последователно и в хронология са изложени установените факти, посочени са конкретните доказателства, въз основа на които са направени и заключителните изводи. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Гранд Текстил" ЕООД, гр. Хасково, чрез пълномощника си адв. Т. Коларова моли да се остави в сила първоинстанционния съдебен акт, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Хасково е било решение за определяне на митническа стойност № 981/11.06.2018 г. на началника на митница Пловдив, с което по митническа декларация № 17 BG003012 H0034967/11.10.2017 г. е определен брой стоки "34", на основание чл. 56 от Регламент № 952/2013 г. за стоки № 15, 32, ЗЗ и 34, определен е нов код по ТАРИК, определена е нова митническа стойност на стоки № 2, № 5, № 10, № 11, № 14, № 15, № 20, № 24, № 25, № 28 и № 32 на основание чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и на стока № 33 - 5242 броя "трикотажни пуловери от памук за мъже и момчета" и стока № 34 – 2194 броя "трикотажни фланелки за бебета от памук" и по отношение на вносителя "Гранд текстил" ЕООД, гр. Хасково са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 4 679. 98 лева. С обжалваното решение съдът е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, поради нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключение на съдебно – икономическа експертиза, съдът е приел, че при издаването на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определянето на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда от страна на митническия орган не са обсъдени представените от вносителя документи – фактури за извършен транспорт, ЧМР, митническата декларация на държавата на износ, както и дневните финансови отчети за реализация на стоките от 30.10.2017 г. и 31.10.2017 г. и това как се съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките № 022459/10.10.2017 г., която е представена на митническите органи с процесната декларация от 11.10.2017 г. за допускане на стоките за свободно обръщение. Обжалваното митническо решение е мотивирано, като посочени номерата на други митнически декларации за внос на стоки. Не става ясно въз основа на кои обстоятелства административният орган е приел, че декларираната по MRN № 17 BG003012 H0034967 от 11.10.2017 г. митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане такава. Според съда не може да се приеме, че при издаване на оспореното решение митническите органи са извършили анализ съобразно чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно са обосновали приложената от договорна стойност по внос на трето лице. Цените са изчислени от митническите органи съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, без да са посочени вносителите по тях, като не е извършен анализ на условията по доставката по процесната декларация, не е обсъдено как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Съдът е констатирал противоречие между мотивите и разпоредителната част на решението по отношение митническата стойност на стока № 2. В мотивите си органът е приел, че следва стойността на тази стока следва да се определи по метода, предвиден в чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в разпоредителната част е определил митническа стойност въз основа на договорната стойност на стоката по смисъла на чл. 70 от същия регламент. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза, което е установило, че разликата в митническата стойност на стока № 2 се дължи на корекция в броя на стоките. В тази връзка съдът е посочил, че в решението липсват мотиви по какъв начин е определена митническата стойност на стоките определени като № 33 и № 34. От изложеното съдът е направил извод, че оспореното митническо решение не отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и квалифицирал нарушението като съществено, тъй като препятства упражняването на контрол върху спазването на материалния закон. Приел е също, че в административното производство е нарушено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка е посочил, че с писмо № 32-301665/30.10.2017 г. от дружеството – вносител са изискани допълнително документи, а с писмо № 32-11788/12.01.2018 г. формално е уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката и определяне на нов размер на задълженията по ЗДДС, без да са посочени изброените впоследствие в акта митнически декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки. В тази връзка съдът подчертава, че заверени преписи от митническите декларации, описани в мотивите на акта, са представени едва в съдебното производство. Аргументи за това, че фактите не са изяснени напълно от митническия орган при издаването на оспорения акт, съдът е почерпил и от заключението на съдебно – икономическата експертиза, според което в базата данни на Агенция Митници е налице информация за внос на сходни стоки, осъществен на по-ниска стойност от декларираната, която не е взета предвид при определяне на митническата стойност на процесните стоки на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – икономическа експертиза, съдът е обосновал извод, че е налице съответствие между договорната/фактурната цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните от счетоводството на дружеството. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил отмяната му. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е определената нова митническата стойност на част от стоките, допуснати до свободно обращение по MRN № 17 BG003012 H0034967/11.10.2017 г., подадена от "Гранд текстил" ЕООД и законосъобразността на допълнително начисления ДДС за доплащане в размер на 4 679. 98 лева. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" ). Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Законосъобразно съдът е приел, че по общото правило на чл. 22, § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът му, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Посоченото в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Правилно съдът е приел, че посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а по отношение на някои от стоките – по – ниска с повече от 50 % не е основано на анализ на представените от Гранд Текстил ЕООД документи. Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Решението не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г. Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК се подкрепят от заключението на съдебно –икономическата експертиза, в което е установен внос на сходни стоки на по-ниски цени от тези посочени в акта и които не са взети предвид от митническия орган. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Гранд текстил" ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Гранд текстил" ЕООД в размер на 700 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита по договор от 30.10.2019 г. Разноските за допълнително възнаграждение на вещото лице в размер на 1 300 лева не следва да се присъждат, тъй като не са направени пред настоящата инстанция и от друга страна определението от 8.11.2019 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 688/2018 г., с което в производство по чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на дружеството за присъждането им не е обжалвано. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,