Решение № 10181 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2009 г.

Решение № 10181 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2839/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Тенчо Димитров Тенев е подал касационна жалба против решението от 16.01.2009 г., по адм дело № 492/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е била отхвърлена жалбата му против заповед № 08005073/2.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) "временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Областна дирекция "Полиция" - Стара Загора е оспорил жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с писмо вх. № 26145/13.06.2008 г. на частния съдебен изпълнител Гергана Илчева, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, изпратено до директора на Областна дирекция "Полиция" - Стара Загора, е било поискано да се наложи ограничение за напускане на страната на Тенчо Димитров Тенев за това, че е осъден солидарно да заплати на "Райфайзенбанк" (България) ЕАД сумата от 8 461,58 лв. главница, 2 782.14 лв. лихва, 589,74 лв. разноски по ч. гр. дело № 1559/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3.06.2008 г. до окончателното й изплащане. В писмото е посочено, че личното имущество на длъжника не покрива задължението на взискателя и не е представено надлежно обезпечение на вземането. Като доказателство пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 1.09.1997 г., том VI, нот. дело № 1777/1997 г., от който се установява, че Тенчо Димитров Тенев е собственик на недвижим имот - жилище, находящо се в Димитровград. По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението по която, е установено, че пазарната стойност на имота е в размер на 105 400 лв. От представената по изпълнителното дело от Службата по вписванията - Димитровград справка е установено, че имотът е ипотекиран по договор за ипотечен кредит към дата 17.12.2008 г. за обезпечение на задължение на Тенчо Тенев в размер на 30 791.14 швейцарски франка (главница). По делото са били приети като писмени доказателства: договор за банков кредит, сключен между Райфайзенбанк (България) ЕАД, Зарко Маринов Минчев - кредитополучател и Евдокия Димитрова Динева - поръчител и Тенчо Димитров Тенев - поръчител. Към материалите по делото са приложени и ч. гр. дело № 1559/2008 г. по описа на Районен съд - Стара Загора и изпълнително дело № 343/2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител, рег. № 765, с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора. Съдът е приел, че по отношение на Тенев са налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 ЗБДС за налагане на ограничителната мярка. Посочено е, че Тенев има парично задължение в големи размери към българско юридическо лице, което е установено по съдебен ред, длъжникът не разполага с лично имущество, което да покрива задължението и вземането не е надлежно обезпечено. Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението като не е обсъдил доказателствата по приложеното изпълнителното дело, за да изясни въпросът налице ли е надлежно обезпечение на задължението към Райфайзенбанк (България) ЕАД. Не се спори по делото, че Тенев е солидарен длъжник по договора за банков кредит, заедно с втория поръчител Евдокия Димитрова Динева и главния длъжник Зарко Маринов Минчев. Съдът обаче не е изложил съображения относно обстоятелството, че има предприето принудително изпълнение едновременно към длъжника и към двамата поръчители. Както е записано в чл. 8.4 от договора за банков кредит, отпуснатият на Зарко Минчев кредит е обезпечен с удръжки от трудовото възнаграждение на поръчителите. Независимо, че са били образувани три самостоятелни изпълнителни производства, задължението е едно, което налага изясняването на въпроса за неговата обезпеченост с обсъждането на всички доказателства по делото. Принудителната мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност е с превантивен характер и има за цел да гарантира погасяването на дълга. Налагането на забрана за напускането на страната на едно от солидарно задължените лица при наличието на реално обезпечение на задължението би се явило в противоречие с целта на закона, което изисква събирането на достатъчно данни за вида и размера на обезпечението и внимателния им анализ в мотивите на съдебното решение. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановеното от административния съд решение е неправилно и следва се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд