Решение № 534 от 23.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2398/2011 г.

Решение № 534 от 23.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2398/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения О. П. П. за възобновяване на наказателно дело № 193/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, по което е одобрено споразумение с определение № 276 от 22.03.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал. 3 пр. 2, т. 1 пр. 1 вр. чл. 26 от НК и е приел да бъде наказан с "лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, както и с "глоба" в размер на 3000 лева. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщането на делото за ново разглеждане, тъй като обвинението за второто деяние, включено в продължаваното престъпление, почива на доказателства, изходящи само от полицейски служители. Осъденият се явява в съдебно заседание пред ВКС, като поддържа искането си. Назначеният му служебен защитник поддържа искането с изложените в него съображения, като в допълнение сочи нарушено право на защита предвид непредявяване на обвинение по кои правила подсъдимият е следвал да има разрешение за притежание на наркотици. Въвежда и ново касационно основание - това по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с довод, че съдът не е обсъдил възможността за прилагане на друга правна квалификация - по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. По същество в него се твърди наличие на недоказаност на обвинението за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление. Недоказаността на обвинението /необосноваността на съдебния акт/ не е касационно основание, включено в чл. 348 от НПК, поради което и не може да послужи и като основание за искане за възобновяване на производството по делото на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Принципно искането на П. би следвало да бъде оставено без разглеждане. ВКС обаче счита, че с оглед гарантиране на правото на осъдения да получи проверка на постановения съдебен акт следва да извърши такава с оглед оценка на спазването на особените процедурни правила, по които е било разгледано делото и е било постановено атакуваното определение. По същество доводът се състои в това, че част от обвинението се гради на доказателствени средства, които ако бъдат игнорирани от доказателствената съвкупност, обвинението би се явило недоказано, поради което и обвиняемият би следвало да бъде оправдан. Възведените доводи на осъдения П. не могат да бъдат споделени. По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава 29 от НПК/ представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и назначен защитник на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Предложено на съда, то е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу О. П., в които съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 7 от НПК, след установяване на наличие на положителни отговори от обвиняемия на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 382, ал. 4 от НПК. Вярно е, че съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на "закона" и морала, но той е длъжен да направи това само в рамките на постигнатото съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5 от НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в споразумението. В противен случай би се обезсмислила ролята на споразумението като способ за приключване на наказателното производство по съкратен начин, при който за разлика от останалите способи за това /напр. "съкратено съдебно следствие" / съдът не изготвя мотиви, в които по принцип той прави достояние на страните в процеса своята оценъчна доказателствена дейност. Поради това, след като страните, сключили споразумение, са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК, съдът не навлиза в проверка на това дали тези въпроси се обосновават от доказателствата по делото, а е длъжен да следи дали към приетите във фактическата част на споразумението обстоятелства е приложен правилно материалния закон. Видно от съдържанието на споразумението, подсъдимият П. се е признал за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 21.04.2010 г. и на 2.08.2010 г. в Перник без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин. В текста на споразумението, както и в съдебния протокол, в който е възпроизведено то, изрично са посочени датите, на които са извършени двете деяния, включени в продължаваното престъпление. Подсъдимият е бил наясно, че се признава за виновен и за второто деяние, като е имал възможност, ако счита, че то е недоказано, да не се съгласява на споразумение. Въпреки това, той е заявил, че разбира обвинението, че се признава за виновен, че разбира последиците от споразумението и че е съгласен с тях. П. е декларирал пред съда, че доброволно е подписал споразумението и желае то да бъде одобрено. Предвид възприетото от настоящия състав становище за рамките на правомощията на съда, произнасящ се по споразумението, не е допустимо искането на осъдения към настоящия момент за извършване на анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и да се направи извод за тяхната достатъчност или недостатъчност за обосноваване на обвинението, касаещо второто деяние, включено в продължаваното престъпление. Съдът не е нарушил никоя процесуална норма, разглеждайки делото по реда на Глава двадесет и девета НПК и постановявайки своя съдебен акт. Не е налице каквото и да е нарушаване правото на защита на осъдения, което да се е изразило в невъзможност да узнае фактите по делото и в частност забраната за притежание на наркотично вещество. Обвинението срещу него е било внесено в съда с обвинителен акт, в който подробно са описани международните и национални нормативни актове, налагащи забрана за притежаване на наркотични вещества, с което настоящият съд приема, че в пълнота е гарантирано правото му да узнае всички факти, в които е бил обвинен. По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено. Искането за възобновяване поради съществено нарушение на материалния закон /чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК / следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото то е въведено едва в съдебно заседание от защитата, без да е посочено в искането, по повод на което е образувано делото. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение