Решение № 11008 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2018 г.

Решение № 11008 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5677/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 93 от 22.02.2018 г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д. № 308/2017 година. С решението е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ да заплати на Р. Гърбев обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е отхъврлен иска до пълния предявен размер от 20 000 лева. Със същото решение е отхвърлен иска срещу Министерството на правосъдието и е осъдена ГДИН да заплати на Административния съд – Пазарджик сума за възнаграждение на вещи лица в размер на 260 лева. Едната касационна жалба е от Р. Гърбев подадена чрез пълномощника му адв. Стоянов и е срещу частта от съдебното решение, в която му е отхвърлен частично предявения иск. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид периода на престой на ищеца в пренаселените килии и други сочени обстоятелства. Иска се присъждане на по-голям размер на обезщетението от присъдения. Другата касационна жалба е от ГДИН и е срещу частта от съдебното решение, в която ГДИН е осъдена за част от претендираното обезщетение и за разноските в полза на съда. Твърди се, че решението в тази част е необосновано и неправилно и се иска неговата отмяна, и постановяване на друго по съществото на спора, с което иска на ищеца се отхвърли изцяло. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби, но за тяхната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени от страни по съдебния спор, за които обжалваните части от решението са неблагоприятни, жалбите са подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са редовни от външна страна. По основателността на жалбите съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск за солидарното осъждане на ГДИН и Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от нечовешкото и нехуманно отнасяне в резултат на хигиенно-битовите условия в Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик през различни периоди на 2011, 2014 и 2016 години, през които е изтърпявал наказания лишаване от свобода. Съдът е приел за установено, че през различни периоди от 2012 г., 2013 и 2016 г. ищецът е изтърпявал наказание и е пребивавал в Затвора Пловдив. През различни периоди от 2014 г., 2016 г. и 2017 г., ищецът е изтърпявал наказание в Затвора Пазарджик. Съдът е установил помещенията, в които ищецът е бил настаняван през тези периоди, квадратурата им, като за някои е посочил техния капацитет, а за други броя на лишените от свобода, настанени в тях. Установено е, че в помещенията в Затвора Пловдив е имало санитарен възел и течаща вода, а в Затвора Пазарджик само едно от помещенията, в които е пребивавал ищецът, е разполагало със санитарен възел и течаща вода, а за другите помещения в този затвор е установено, че в съседните им преходни помещения е имало санитарен възел и течаща вода. Въз основа на събраните свидетелски показания по делото, съдът е установил, че помещенията, в които лишените от свобода са били настанявани в Затвора Пазарджик са били с мухъл, влага, с хлебарки и дървеници, и се срещали плъхове. Установено е, че с топла вода лишените от свобода разполагали в обща тоалетна, която била използвана от много хора, осветлението в килиите било недобро и те били недобре отоплени. От същите показания, съдът е установил, че през деня лишените от свобода можели по всяко време да излизат в коридора. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза, приета по делото, съдът е установил, че здравословното състояние на ищеца е след счупване на първи поясен прешлен, след исхемичен мозъчен инсулт, дископатия, радикулопатия, доброкачествена простатна хиперплазия, които заболявания са били лекувани медикаментозно. Въз основа на заключението на експертизата, съдът е приел липсата на причинна връзка между условията в затвора и заболяванията на ищеца, както и че на същия е оказвана адекватна медицинска помощ. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че по време на престоя му в Затвора Пазарджик и Затвора Пловдив, ищецът е пребивавал в спални помещения с разполагаема нетна площ под 4 кв. м. и пренаселени. Съдът е приел, че ищецът е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, но спалните помещения, в които е пребивавал са били с изключително лоши хигиенни и битови условия. Съдът е посочил обаче, че през деня лишените от свобода са имали възможност да излизат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода, а така също, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения е зависела изцяло от настанените в тях. Въз основа на фактическите установявания, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника -ГДИН относно пренаселеността в килиите и лошите битови условия в спалните помещения, изразяващи се в мухъл и плесен по стените. Съдът е посочил, че тези битови условия освен, че водят до унизително отношение към лишените от свобода, застрашават и здравето им. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищеца за бездействие на администрацията на ответника относно полагането на медицински грижи за лишения от свобода. Съдът е преценил, че надлежният ответник е само ГДИН, а искът по отношение на Министерството на правосъдието следвало да се отхвърли. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид времето на престой при установените условия и характера на деянието. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги обективно, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Съдът е обсъдил и възраженията, и доводите на страните. В този симсъл, при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът е установил фактическата обстановка по спора. Изводите на съда, съответстват на установеното от него, поради което са обосновани и правилни. В касационната жалба на Р. Гърбев се въвеждат нови фактически обстоятелства, които не са посочени в исковата му молба. В касационната жалба се твърди, че не е взето предвид настаняването му в килии с пушачи, но подобно оплакване в исковата молба не е направено, а напротив в нея се твърди, че при изтърпяване на присъдите е бил в стая за непушачи - в стая за болни. В касационната жалба се сочи, че хигиената в столовата била отговорност на администрацията, но в исковата молба липсват оплаквания по този въпрос, както и липсват твърдения, че подхлъзването му в столовата е именно поради лошата хигиена там. Не могат да се споделят оплакванията на касатора - Салихов, че при определяне на обезщетението, съдът не е взел предвид, че хигиената и храната били с ниско качество. В обжалваното решение, съдът правилно е посочил, че хигиената в спалните помещения е била задължение на настанените в тях. От събраните по делото доказателства не се установява качеството на храната, която е давана на ищеца. Разпитаният по делото свидетел - Дечев е казал "За храната, все едно кучета хранят". От показанията му обаче, не може да се направи извод, че това е било качеството на храната за всички лишени от свобода, настанени в Затвора Пазарджик, а не само за тези, болни от диабет, какъвто е бил този свидетел.. Преценката на касационната инстанция е, че при определяне на размера на обезщетението, съдът се е съобразил с релевантните за това обстоятелства и е приложил правилно чл. 52 ЗЗД. По горните съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неоснователна и касационната жалба на ГДИН. Не може да се сподели възражението на този касатор, че по делото не били доказани реално претърпени вреди. В конкретния случай, са установени лошите хигиенно-битови условия, при които ищецът е изтърпявал наказанията си през процесните периоди, което е достатъчно, за да се приложи презумпцията на чл. 264, ал. 5. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да я оборят. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд