Решение № 3060 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2013 г.

Решение № 3060 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 1166 от 21.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2093 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261105377 от 7.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, и потвърден с решение № 501 от 9.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, досежно определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4379.07 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 155.37 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 4 424.40 лв. и лихви в размер на 2598.43 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения в този смисъл, изложени подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Телят Сали Хасан, чрез пълномощника си адв. Цветков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира и разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес. По същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и аналитично събраните в хода на ревизионното производство и в съдебната фаза на спора доказателства и в съответствие с правилно установеното от фактическа страна стигнал до обоснован извод, че начинът на установяване на фактите и обстоятелствата при процесната данъчна ревизия е в нарушение на въведените в ДОПК принципи на обективност, законност и добросъвестност. Принципно превишението на разходите над приходите представлява основа за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, за която се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), но за да обосноват наличието на такова превишение органите по приходите не са предоставили възможност на ревизираното лице да представи доказателства за доходи и от там да се съпоставят разходите за 2004 г., както и наличните парични средства към 1.01. 2005 г. и това вярно е установено от първостепенния съд. Обоснован е изводът на съда, че в разрез със събраните доказателства органите по приходите са приели, че Хасан не е разполагал с никаква парична наличност в началото на ревизирания период. Доказателствата, събрани в хода на съдебното производство сочат, че с Протокол № 1112486/17.09.2011 г. към ревизионната преписка е присъединен Протокол № 1021619/30.09.2010 г. за извършена проверка на Телят Тели Хасан. След подробен анализ на данните от всички прегледани при проверката документи, справки и обяснения, като краен резултат е установено, че за 2004 г., е налице превишаване на установените приходи над констатираните разходи със сумата от 98 063.05 лв., но изводът е незаконосъобразен и това правилно е преценено от административния съд. Дори да се приеме за установено, че през 2004 г. са извършени разходи за СМР по многофамилната жилищна сграда в гр. Хасково, в размер на 37 913.00 лв., отново остава положителен краен резултат за годината. Правилен е изводът на съда, че с оглед на принципите, залегнали в Семейния кодекс, органите по приходите необосновано са приели като доходи и разходи, принадлежащи поравно на двамата съпрузи, парични суми, които според начина на придобиване и съответно изразходване, не попадат в режим на СИО. Освен това, видно от свидетелските показания, от представените от ревизираното лице писмени документи, налице са непротиворечиви данни, които са дали основание на съда да направи обоснования извод, че жилищната сграда е била завършена окончателно най-късно към 2004 г. - 2005 г., макар и същата да е била декларирана по реда на чл. 14 от ЗМДТ за узаконяване през 2010 г. В мотивите си съдът е релевирал значимото за спора обстоятелство, че полученият от Т. Хасан заем в размер на 80 000.00 лв. по Договор от 27.12.2004 г., сключен с "ПСК Детелина" ООД е приет от органите по приходите за реално предоставен, защото едновременно паричната сума е приета като приход за 2004 г. и като разход за 2006 г., когато видно от писмените доказателства заемът е върнат. Той е получен в края на 2004 г., при липса на данни за извършени разходи след неговото получаване, поради което съдът правилно е счел за необоснован отказа на органите по приходите да приемат, че тази сума е била разполагаема за Т. Хасан към 1.01.2005 г. Само тя е достатъчна, за да покрие разходите за СМР по многофамилната жилищна сграда в гр. Хасково, които органът по приходите е приел, че са били в размер на 37 497.00 лв. за 2005 г. и в размер на 40 200.00 лв. за 2006 г., което сочи, че не е налице превишаване на разходите над приходите на РЛ отчетните периоди. Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав на касационната инстанция намира, че като е отменил в частта му, с която на Телят Тели Хасан, са определени данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и лихви за просрочие, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, които възлизат на 1250 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,